WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

17 глава

Студени тръпки полазиха гръбнака й. Уилям се приближаваше към нея бавно, а дишането й се учестяваше.
- Н-не прави-и нищо, за к-което ще съжалявяш, Уил... - Заекна Кортес, а принцът просто се засмя. Той помилва лицето й, карайки я да трепери.
- Какво да те правя, Кортес? Отново се опита да избягаш... Нима мислеше, че няма да те проследя? - Момичето стисна очи, за да не се стекат сълзите й. Защо не можеше просто да си тръгне.
- Искам да се прибера вкъщи. - Прошепна тя, плачейки. Вече бе пречупена, бе слаба пред него...
Мъжът затегна челюстта си.
- Никой не те е питал какво искаш. - Отвърна ледено той и я завлече грубо към портите. Уил взе газова лампа и момичето разбра накъде я водеше. Не отново...
Тя дръпна ръката си рязко и застана пред него. Трябваше да му се опълчи.
- Няма да ходя в тъмницата, Уил. Не съм направила нищо лошо! - Почти изкрещя, отбягвайки изгарящия му поглед. Мъжът стисна зъби, а в очите му беснееха пламъци.
- Наруши моя заповед! - Просъска Уил. Тя се отдръпна назад.
- Направи достатъчно. Моля те, остави ме. - Прошепна Кортес. - Просто ме остави... - Принцът я погледна за миг. Пред него стоеше едно разбито момиче. Разбито заради него. Тя отново проговори:
- Уилям, защо ме целуна? Явно е, че ме мразиш.
- Не те мразя. - Отвърна той, забравил накъде я водеше и игнорирайки въпроса й за целувката.- Просто мразя хората да не ми се подчиняват.
- Аз няма да играя по правилата ти, Уил. - Отговори Кортес. Въпреки ситуацията си, продължаваше да го предозвиква. Младежът просто я погледна гневно и хвана ръката й.
- Къде отиваме? - Попита накъсано.
- Горе. Или искаш да спиш в тъмницата? - Усмихна се престолонаследникът. Момичето потръпна и поклати глава, което го разсмя. Сякаш бе забравил целия си гняв за секунди. Или бе осъзнал, че е прекалил? Те се изкачваха по стълбите. Тя се чудеше какво витае в ума му, какво си мисли. От една страна се радваше, че не е в затвора... Но от друга - не искаше да прекарва време с Уилям. Те стигнаха до втория етаж и вече бяха пред стаята му. Двамата влязоха и принца заключи, прибирайки ключа в джоба си. Той започна да се съблича. Момичето опита да отдели поглед от тялото му. Мъжът повдигна вежди, а тя се изчерви. Можеше да избегне всичко това, ако просто не бе опитвала дс бяга. И то за втори път. Поне Уил не се ядоса. Принцът облече по - леки дрехи, събу ботушите си и легна на леглото. Кортес стоеше права и разглеждаше стаята.
- Хайде, лягай. - Подсмихна се той, знаейки колко й е неудобно в момента. Тя внимателно легна в края на леглото, колкото се може по - далеч от момчето.
- С тези дрехи ли ще спиш? - Попита той.
- Да.
- Както решиш. - Въздъхна Уил и се обърна на една страна. Кортес усещаше топлината на кожата му. Прозорецът бе леко открехнат. Луната бе пълна тази вечер.