WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

27 глава

Гледна точка на Кортес

*Един ден преди коронацията

,,И както в танца си огнен, сам по себе си пламъкът гасне, а водата напълно ги заличава, то и нашият крал загина, а враговете го заличиха." - Довърших първия ред и се усмихнах тъжно на написаното. Вдишах дълбоко и потопих перото в мастилото. Тежки стъпки се чуха от коридора и скоро усетих втренчения му поглед в тила си, което ме накара да се обърна, усмихвайки му се свенливо. 

- Пак ли пишеш това,  скъпа? - Попита тихо и се приближи до мен. - Когато казах, че ти ще го довършиш, нямах предвид да използваш всяка свободна секунда. - Изгледах го и повдигнах рамене, след което отново насочих вниманието си към белия лист. 

- До къде си? - Прошепна изведнъж. Мъжът вече стоеше до огнището, точно пред мен - на един дъх разстояние. 

Ретроспекция*

Струйка кръв бликна от раните й, а стената беше близо. Скоро я заобиколи и най - после се почувства в сигурност. Докато не усети нечий горещ дъх на врата си, от което цялата изтръпна и се обърна рязко, за да срещне две сини очи, в които бушуваше гняв. В следващия миг ръцете и бяха приковани над главата в твърдия камък. Страхуваше се. Да. Защо й трябваше да бяга? Защо винаги взимаше толкова глупави, непремислени решения, които я вкарваха в беди? Искаше й се да заплаче отново, но не пророни и сълза. Той се доближи и й прошепна: 

 - Къде мислеше, че можеш да идеш?

Край на ретроспекцията*

Тръснах глава. ,,Сега всичко е различно." - Помислих си и захапах устна.

- До коя част на историята стигна, Кортес? - Повтори принцът, все още принц и хвана ръката ми нежно. Очите му бяха бистри като океана. Сякаш за пръв път ги виждах. И всеки ден откривах нещо ново в него пак и пак. Начинът, по кой трепва, когато го докосна. Усмивката му. Онзи момент, когато светлината озари слабото му лице. Точно като сега. 

- Ами... До смъртта на баща ти. - Запримигах на парцали. Не исках да го натъжавам, особено след като бе приел загубата. - Виж, аз... - Бях грубо прекъсната от устните му върху своите и не усетих кога съм изпуснала перото на земята и съм увила ръка около раменете му. Задълбочавах целувката ни и го прегърнах силно. Буквално се бях вкопчила в него, така сякаш ако е го бях направила, Уил просто щеше да се разтопи в ръцете ми, да се превърне в звезден прах, да изчезне като милионите образи в живота ми, които вече ги нямаше. Но той все още бе тук.