WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

20 глава

Дървеният лък бързо и оттренирано докосваше струните - сякаш едва - едва. Нотите се лееха, а мастилото се размазваше все повече и повече. Оркестърът свиреше, а на челата на музикантите се бяха образували малки капки пот. Та кой не би бил изнервен, когато твореше за кралски особи?

Уилям стискаше силно юмруци, а кожата му вече бе изтръпнала. Голямата зала се бе затоплила, а диамантеният полилей се отразяваше в огромните прозорци от фино жълто стъкло. Хиляди слуги и готвачи се разминаваха, тичайки по коридорите. Килимите бяха сменени, ястията - сервирани, кадифените, пепеляво - червени пердетата - дръпнати. Огромната маса бе чиста, нямаше и петно от прах, а подът бе излъскан до толкова, че човек лесно би могъл да забележи собственото си отражение, ако се вгледа добре.

Кортес бе облечена със жълта рокля с истински топази. Докосна ги и ахна от възхищение. Черните токове на обувките й се удряха в земята, тракайки. На ръката й имаше гривна с аметист, а на ушите й блестяха обици със същия скъпоценен камък. Носеше лек грим, а на шията й бе поставена прекрасна огърлица. Тоалетът й навярно струваше хиляди и хиляди... Тя се подсмихваше глуповато, а скулите на бузите й вече се бяха схванали. Силният й парфюм с аромат на роза се усещаше от километри. Накрая, когато всичко бе готово, момичето седна до Уилям. Отправи му напътстваща усмивка, която той просто игнорира.

На Изабел не й беше много добре, затова реши да остане в стаята си. Може би лъжеше. Може би просто не искаше да се подлага на стреса да се срещне с височайши хора от регентството. Това не интересуваше никого. Те просто кимнаха в разбиране и оставиха един от младите, обучаващи се дворцови лекари да се грижи за нея.

Моментът настъпи и сърцето на Кортес спря. С широкото разтваряне на портите, момичето забрави всичко, което Уилям й бе казал. Забрави обноските, забрави речника си...

През вратата влязоха двама възрастни господа и един млад мъж.

Първият бе облечен с бяла риза, червена вратовръзка, черно сако, чисто черни панталони и черни обувки. На лицето му, леко зачервено, имаше голям, гъст мустак. Очите му бяха черни, имаше огромни, бели вежди, точно като побелялата му коса, а намръщената му физиономия създаваше неприятно напрежение.

Вторият, възпълен мъж, бе в сив смокинг и носеше кафеви обувки. На врата му висеше синя вратовръзка, а върху костюма му бе забучена кърваво - червена роза. Очите му - светло - сини, бляскаха зловещо в приглушената атмосфера.