WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

6 глава

 Кортес замръзна на мястото си, а в корема и се заформи топка от страх. Вените й пулсираха, бузите й се зачервиха, а кръвта й се изтегли от лицето. Преглътна на сухо и го погледна.

- Какво правиш тук? - Попита принцът с неприкрита очуда, която бързо бе заменена с гняв. Ръцете му, изцапани с кръв, бяха стиснати в юмруци, точно като зъбите му. Това накара всяка клетка в тялото й да поиска да изчезне някъде далеч, далеч от тук. Но сякаш магнетичният му поглед, пълен с огнени пламъци, я спираше. Тя бе скована от страх и напълно безпомощна.

- Отговори ми! - Изкрещя и с няколко дръзки крачки се приближи до нея, хващайки ръката й, стискайки я болезнено и пречейки на каквито и да е планове за бягство от нейна страна. - Какво правеше тук, Кортес? - Никакъв отговор, освен знаците на тялото й. Напуканите й устни се отваряха леко единствено за да поеме въздух. Белите й дробове сякаш горяха, а погледът й блестеше с ярък, непроницаем блясък. 

- Не ми оставяш друг избор, освен да те убия. - Произнесе накрая Уилям зловещо. Тогава момичето до него се размърда, но в следващия миг вече бе притисната в тъмната, прашна стена , пропита с бешзите на миналото, от неговото масивно тяло и усети няколко горещи капки от кръвта на мъжа да се стичат по тънкия плат на роклята й. 

- Н-недей. - Заекна Кортес. Най - вероятно заради страха, болката, твърдия му поглед или защото усещаше топлината на тялото му до своето и чуваше дори забързаното му сърцебиене. 

- И защо да го правя? - Усмихна се злокобно той. - Ти ме обиди лично, избяга от затвора, открадна чужда дреха... А пък и влезе в забранена стая в кралския дворец. - Той замълча и се загледа в нея. Продължи с задгробен и монотонен глас. - Видя неща, които не трябваше, Кортес. 

- А-аз обе-ещавам да-а мълча! - Прошепна момичето.

- Бих искал да ти вярвам. - Подсмихна се мъжът, а в очите му се четеше непознат вид тъга, примесена с ярост.

- Довери ми се. - Каза тихо и няколко сълзи се отрониха от очите й. Очи, пълни с болка. - Само този път.

- Не си в състояние да правиш сделки с мен предвид ситуацията си. Жива си само заради милосърдието ми... Осъзнаваш го, нали? - Подхвърли накрая. Тя поклати глава.

- Знаете ли какво е милосърдие? Мисля, че не. Та вие убихте човек по толкова жесток и варварски начин... И мислите, че имате сърце? Че имате душа? - Той я погледна. За пръв път бе останал безмълвен. Ръцете му бяха ледени, погледът - мътен и мрачен.