WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

32 глава

- Уил... - Прошепна тя, поставяйки глава в скута му.
- Какво, любов? - Вдигна глава момчето. Погледът й се засече с неговия. Сините му очи блестяха както винаги, но под тях имаше синини. Мъжът изглеждаше изморен и недоспал. Прозя се тихо и помилва косата й.
- Обичам те, Уил. - Отвърна му тихо и хвана ръката му. Загрубялата от студа негова кожа нараняваше нейната, но Кортес не се интересуваше от това. Бе в обятията му и само това бе важно.
- Знам. - Чу се твърдият му, режещ глас. - Знам.
- А ти... - Тя се изчерви и избегна пронизващия му поглед. - Обичаш ли ме?
Момчето й се усмихна загадъчно и с лека тъга в тона каза:
- Не съм сигурен, че все още мога да изпитвам обич, но това, което чувствам към теб вероятно е най - близко до любов.
- Защо ти е толкова трудно да го кажеш? Това са просто две думи. Не е нужно да си искрен. - Отговори Кортес след цяла вечност и надигна тялото си, изправяйки се в седнала поза срещу него.
- Твърде си ми ценна, за да те лъжа. Ще го кажа, когато съм уверен, ч го чувствам. - Тонът му стана студен. - Не ме притискай. Аз те притежавам, не ти мен. - Момичето въздъхна дълбоко и и присви очи срещу светлината.
- Мразя, когато ми говориш така.
- Съжалявам, Кортес. Но аз съм свикнал да се изразявам по този начин. Никога не ми се е налагало да показвам уважение към някого. Винаги е било обратното. - След това се засмя леко и се доближи до нея. - Пък и е вярно. Моя си. - Момичето се смути от близостта му, но не посмя да помръдне. По бузите й изби червенина.
- Така е. - Тя погледна надолу, за да избегне неловкото напрежение между тях. Уил забеляза това и скъси разстоянието. Устните им почти се докосваха. Момичето затаи дъх в очакване, но все още се чувстваше леко обидена. В последния момент принцът се отдръпна. Тя го погледна объркано.
- Винаги мога да го направя против волята ти, както първия път. Но мнението ти е важно за мен, любов. - Мъжът Прошепна в ухото й, карайки кожата на врата й да настръхне. - Искаш ли го? Искаш ли ме?
Кортес се усмихна и кимна. Това бе прогрес за тях. Той се интересуваше и от нейните желания.
- Тогава го направи. - Отвърна й мигновено, заслепен от страстта.
Момичето се повдигна и се приближи. Много, много бавно. Напуканите й, сухи устни нежно докоснаха неговите и пръстите на ръцете им се преплетоха. Тя усещаше бързия ритъм на сърцето му.
- Толкова силно желая да задълбоча целувката ни. - Прошепна той, отделяйки се от нея.
- Давай. - Отвърна момичето. След секунда той разби устните си в нейните, а езиците им заиграха пламенен танц за надмощие. Разбира се, Уил спечели. Той уви ръцете си около раменете си и я целуна отново. Този път - нежно и бързо. И двамата накрая останаха задъхани, взирайки се един в друг, а слънчевите лъчи озаряваха тревата на полянката. Росата върху стръковете блестеше като диамант на светлината. Мъжът се вгледа продължително в момичето пред себе си. Отвори уста, но я затвори веднага. Капки пот избиха по челото му. Колебаеше се.
- Изплюй камъчето, Уил. - Подкани го тя с настоятелен поглед. Момчето въздъхна и крачетата на устните му се извиха нагоре в лека усмивка.
- Ти ме промени, знаеш ли? И също така... О-обичам... Обичам те! - Почти извика той, зачервен. Кортес стоя вцепенена няколко минути, след което от окото й се стече малка сълза, продължи по врата й и капна на земята. Момичето го прегърна силно. Не знаеше как по друг начин да изрази признателността и любовта си към него.

Това се случи ден след като принцът се представи на народа. Първото им "Обичам те."

Сега*
- Но това повече няма да се случи. - Проплака момичето на спомена, който макар и красив, бе толкова болезнен за нея сега. Бе свила тялото си към краката и стоеше в ъгъла на стаята на Карлайл.
- Обичам те, Уил. Толкова много. - Сълзите се стичаха по лицето й и колкото и да опитваше, не можеше да ги спре. Вратата се отвори с трясък и Фредрик връхлетя вътре. По погледа му си личеше колко е бесен. Сякаш пламъците играеха в тялото му. Целият се тресеше от гняв и ярост. По белите кокалчета на ръцете му имаше ситни капки засъхнала кръв.
- Отново ли плачеш? - Попита, ръмжейки. Дишането му бе тежко и неравномерно. Момичето преглътна заседналата буца в гърлото си и сведе глава. Мъжът се приближи до нея и я изгледа кръвнишки.
- Отговаряй, когато те питам, Кортес! - Изкрещя в лицето й, при което тя отново избухна в неудържим плач. Фредрик силно стисна китката й.
- Защо плачеш?
- И-искам д-да ви-идя Уи-и-и-ил. М-моля те-е.
- Заради скъпоценният ти Уил съм в това положение! - Извика той. - Копелето успя да свали човек от охраната ми дори с окови! - Лицето му се бе зачервило. Кортес се усмихна леко на чутото. Мъжът забеляза и се засмя злобно, сядайки до нея, при което тя потрепна.
- Но аз добре го подредих, ако ме разбираш... - Момчето протегна ръцете си напред и кръвта се стече от тях на земята. Само че не бе негова. Кортес ахна и затрепери.
- Какво си му причини-ил?
Фредрик облиза долната си устна и хвана брадичката й, карайки я да погледна нагоре. Плашещият му поглед я изпиваше.
- Любимият ти ще усети бича и сега се надявам да бъде по - смирен.
Момичето уголеми очи.
- Какво? Наистина ли си му го причинил?
Мъжът се приближи още повече до нея.
- Разбира се.
- Защо? Защо го направи? Защо? - Викна тя и го блъсна силно в гърдите. Фредрик повдигна вежди учудено, хвана ръцете й заедно и ги прикова на рамката на леглото.
- Как смееш да ме докосваш без позволение? - Пита ядно. Тя трепереше от страх.
- С-съжалявам, но ти-и прекали.
Момчето постави пръста си на устните й.
- Тихо! Бесен съм. Не ме ядосвай повече!
- А-аз...- Изпелтечи, но Фредрик я погледна ледено и веднага замлъкна. Мъжът се взираше в устните й. Тя едва дишаше. Тогава момчето отслаби хватката си около китките й и се доближи все по - близо и по - близо, докато накрая устните им не се докоснаха.

Новата глава, надявам се да ви харесва. Лек ден/нощ!