WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

29 глава

 Момичето стоеше вцепенено и цялото й тяло трепереше. Кожата й изстина, пребледня, а кръвта се отдръпна от лицето й. Хартията падна на пода на каруцата. След това от окото й се спусна малка сълза, след което последваха още. След секунда избухна в неудържим плач, примесен със силно хълцане и подсмърчане. Чупеше пръстите си, а празният й, стъклен поглед шаваше навсякъде. Накрая издърпа пердето, което разделяше първата част от втората и погледна и докосна рамото на Теодор. Мъжът настръхна от докосването й.

- Кортес, прочете ли го?

- Д-да... - Прошепна провлачено тя. Изабел ги гледаше, недоумявайки какво се случва. - К-какво значи писмото? Каква война? Как така повече няма да се видя с Уил!? - Изкрещя накрая и отново зарида. 

- Уилям? - Повтори принцесата с ококорени очи.

- Тихо. - Сряза ги докторът и удари конят с камшик, карайки горкото животно да забърза. След което мъжът въздъхна тежко и облегна глава назад. - Кортес, Уил остана да пази народа си. Сега той е крал. - Тонът му се смекчи. - Той направи това за теб. Наистина те обича.

- Това няма как да е вярно... Не. Вие ме лъжете! Той не би го направил! Не би ме оставил! - Викаше момичето с подпухнали очи и зачервени бузи, удряйки силно по предните седалки.

- Но е така. - Отвърна й спокойно студентът. Последва мълчание. - Стигнахме. - Момчето слезе и помогна на Изабел да излезе. След това се приближи до Кортес, но тя не поиска помощта му.

- Няма да дойда с вас. - Настоя тя. - Искам да говоря с Уил!

- О, ти ще дойдеш! - Отговори й Теодор и хвана ръката й, стискайки я болезнено. - Обещах на краля да се погрижа за теб, така че искаш или не, ще ти се наложи да дойдеш с нас. Всъщност, нямаш друга опция, предвид факта, че си в непозната територия, без средства или транспорт. - Кортес пристъпи от един крак на друг и го изгледа злобно.

- Добре, ще дойда с вас. Но само, ако обещаете скоро да се видя с Уил.

- Няма как да ти обещая, че това ще стане. Не мога да бъда уверен, че ще оживее. Съжалявам, че се налага да го чуеш и не искам да бъда груб с теб, наистина. Моля те, ела с нас. Там ще бъдеш добре. Ще започнеш всичко от начало. Можеш да имаш пекарна, да бъдеш предишното момиче. Можеш да бъдеш щастлива.

- Бях щастлива с Уил. - Каза тя тъжно.

- Наистина ли? - Повдигна вежда мъжът. - Той провали живота ти, ако не помниш.