WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

5 глава

 13 +  /насилие/

 Нечии забързани стъпки се разнесоха по дългия коридор. Кортес стисна зъби и се опита да не мисли какво би се случило, ако я заловят. Продължаваше напред, търсейки изход от безкрайния замък. Чувстваше като в лабиринт или някакъв вид капан. Хиляди коридори, две възможни посоки - ляво и дясно. Боядисаните в различен цвят стени бяха единственото, което й помагаше да се ориентира и да не загуби напълни следата си. За щастие, досега не бе срещнала никого и се надяваше, че ще мина поне няколко часа, докато забележат, че я няма. Притесняваше се, че ще разберат за намесата на Изабел, благородничката, която й помогна. В нейните очи тя беше като светица. Малки капчици се бяха образували в края на очите й, а пък погледът й се бе замъглил. Белите й дробове горяха и дишаше тежко. След десет минути лутане из тези коридори, тя грохна на земята. Краката не я държаха, а неудобните, тънки токове се бяха врязали в стъпалата й. Не бе свикнала с такива обувки. Разтри нежната си кожа и въздъхна. Мястото се бе зачервило и щипеше, но тя нямаше време да мисли за това сега. Няколко мига по - късно стана и продължи припряно по пътя си, следейки в права линия скъпия килим. Следващите секунди сърцето й иде в гърлото от страх, защото чу тежки стъпки. Заогледа се на всички страни, но не успя да открие стаята, която търсеше. Продължи бързо, опитвайки се да бъде максимално тиха. Накрая отби в ляво и трескаво потърси с поглед мястото. Най - отгоре на една стая имаше златен надпис. Момичето се опита да си спомни какво й бе казала, че е нарисувано, но не успя да си спомни какво. Отгоре със златен конец бе избродирано ,,Via ad infernum* ". Помисли си, че това е правилното място и тихо разтвори предполагаемата стая на Изабел, за да се скрие от приближаващия човек. Вътре беше много тъмно и се носеше миризма на влага и мухъл. ,,Неестествено за стая на принцеса!" - Помисли Кортес. Тя долови и миризмата на метал, но беше по - слаба. Очите й трудно привикнаха към тъмнината, защото тук нямаше газова лампа. Успя да напипа дръжка и отвори втора стая. Тогава моментално пребледня и изцъкли очи. На голяма, каучукова маса бе легнал човек. Бе завързан с дебели въжета, които й напомниха на корабни. Тук металическата миризмата се усили и я разпозна - кръв. В очите на човек е четеше необуздан страх, а изражението му се бе превърнало в ужасяваща физиономия, застинала в болка. Мъжът викаше, а над него стоеше висок мъж, чието лице едва се виждаше. Той държеше нож и пробиваше кожата му с резки, дълги и плитки разрези. Кортес бе вцепенена от страх, гърлото й се сви, а коремът й се сви на топка. Искаше да изкрещи панически, но сякаш този път нямаше силата и смелостта да го направи. Тя се приближи, треперейки и видя кой бе мъжът с ножа... Уилям. Сърцето й спря да бие. Той бе по - лош, отколкото си мислеше тя... По - жесток, отколкото всички си мислеха. Опита се да чуе разговора им.