WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

30 глава

Гледна точка на Уилям*

Хиляди души... Хиляди ранени, хиляди мъртви, хиляди разпръснати, хиляди бежанци, хиляди деца... Това бе то, войната. Нещо, което не трябваше да се повтаря... Но се повтори, заради моята глупост и безрасъдност. Единственото, което ме крепи в този момент, между снарядите, е мисълта, че макар и далеч, тя е добре. Моята Кортес. Онова малко, слабо момиче с кафевите, лешникови, топли очи и усмивката, която ме подлудяваше. Онова инатливо момиче. Момичето, което се осмели да погледни зад маската, да пропука изградената страна. Момичето, което обичах. Иска ми се да можех да погледна очите й само още веднъж, да чуя плахия й глас, ритъма на сърцето й, звънкия й смях. Да я зърна отново, за да й кажа лично ,,сбогом". Но това вече е невъзможно. 

 Ето какво се случи. След като отецът каза последните си думи, църквата избухна. Нямахме много време да избягаме, но аз се измъкнах, заедно с младия наследник на Шотландия и няколко рицаря. И ето ни тук, сред руините, без оръжия, обградени от врага. Другите поискаха да се предадем, но аз бях против. Не сме опитали да се борим!

- Крал Уилям, имаме ли позволение Ви да развеем бял флаг? - Попита някой от пазачите ми.

- Добре. - Отвърнах през стиснати зъби. Това е всичко. Край. Загубихме. Фредрик разкъса ризата си и я вдигна над главата си.

- Exit! With raised hands! - Извикаха от отсрещната страна. Въздъхнах дълбоко и бавно повдигнаха ръцете си, тръгвайки към тях. Тогава се случи нещо странно. Фредрик се приближи към войниците и се ръкуваха. Мъжът се засмя звучно и се обърна към нас със самодоволна усмивка.

- Какво става? - Изкрещях. Как всичко се обърка толкова?

- Не разбираш ли, Уил? - Погледна ме надменно и изцъка с език. - Знаеш ли, смятах те за по - умен и по - достоен противник. Ти знаеше, че ще те нападнем днес и все пак не се подготви. - Не издържах. Паднах на колене и се взрях в нищото пред себе си. Просто не можех да приема всичко, което се случва.

- Мислех за нея... - Промълвих едва. Не бях в състояние да му се противопоставям.

- Хаха. Влюбен идиот. - Прошепна Фредрик. - Врагът ти никога не е била Англия. Баща ми отдавна планираше да превзема Уелс, но е бе отказал. Наскоро той умря и просто реших да продължа делото му. Сладка семейна традиция, не мислиш ли?

- Какво искаш, Нелсън? - Изръмжах и станах, изтупвайки праха от дрехите си.

- Да завладея Уелс. И знаеш ли кой ми помогна това да се осъществи? Ти. Ти самият ми каза къде е Кортес. - Бе така. Бях прекалено слаб и исках да споделя на някой тъгата си.