WHAT DID YOU DO TO ME? - 1 книга

11 глава

  - Колко време ще стоиш там, Кортес? - Простена раздразнено Уилям.

- Докато успея да се облека! - Изкрещя момичето от пробната. - Никога до сега не съм слагала толкова стегнат корсет... И не смей да ме препираш, след като ти самият ме принуди да направя това!

- Не ми нареждай! - Отвърна младежът. - Пак си позволяваш твърде много! - Последва мълчание. След това Кортес излезе от стаята. Бе облечена в жълта, копринена рокля, черен чорапогащник и обувки с висок ток. Буйната й коса за пръв път бе вдигната в стегнат кок. На бледото й лице имаше грим. Изглеждаше властна. И красива. И непоколебима. Перфектна. Такава, каквато всъщност не беше. Уилям я погледна учудено.
- Е... Как изглеждам? - Попита притеснено момичето.
- Оо... - За пръв път принцът бе останал без думи. За щастие бързо се окопити, преди тя да забележи. - Добре, предполагам. - Повдигна рамене безчувствено, но после прошепна: - Красива си. - Тези думи изненадаха и двамата. Той бе смутен както никога, а тя се чувстваше странно. Не очакваше да чуе нещо такова от него.
- Какво сега? - Прекъсна неловкотото им втренчване Кортес, а Уил се усмихна подигравателно.
- Ще работим над походката и стойката ти.
- Мразя те, Уил. - Изсъска момичето, което го разсмя.
- За теб съм Уилям.
- Ще те наричам както искам.
- Ти наистина нямаш граници. - Ядоса се принцът и понечи да я каже още, нещо, когато леденият й тон го спря.

- Този път не. Няма да ме контролираш. Няма да ми викаш. Няма да те слушам. Не ме интересува мнението ти, Уил. Не искам да знам. Наистина. Така че ми го спести. Достатъчно ми е това, че ме принуждаваш да се правя на твоя годеница. Защо си мислиш, че ще правя каквото искаш? - Мъжът се подсмихна. Да, бе ядосан...Даже бесен. 

- Защото съм Уелският принц и върховната власт е в баща ми.

- Аз съм гражданин и имам права.

- Ти би трябвало да си в затвора. Мисля, че проявявам твърде много състрадание към теб.

- Повтаряш едно и също, Уилям... Но ми писна от теб и твоите постоянни промени в настроението. Писна ми от твоите заповеди и безброй забрани. Не искам да ти помагам. Не ме интересува колко си загазил и не искам  да те спасявам. - Тя щеше да продължи да говори, когато пръстът му се придвижи към устните й, карайки я да замълчи напълно. 

- Тихо. 

Тя го погледна. Сините му очи се взираха в нея безизразно и сякаш въвличаха в света му. Мрачен и тъжен, сив и безчувствен като самия него.