Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

2

Вратата на стаята изскърца и Томас се появи, стиснал две големи чаши, от които излизаше пара.

-  Какао? - предложи на сестра си и се настани на леглото до нея. Тя го прие мълчаливо и отпи от него.

- Нещо ново в училище? - попита.

- Клеър си има нови приятели. - каза загледана в завесата на прозореца пред нея. Навън отново валеше.
- Това се очакваше - вдигна вежди и приближи своето какао към устата си.

- Каза, че ще ми звънне да излезем след училище, но така и не го прави.

- Затова ли не си в настроение? - погледна я в очакване.

- Не забога, Клеър е най-малкия ми проблем. - облиза горната част на устната си.

- Тогава какво става? - попита отново сдържано. Не желаеше да я притиска.

- И аз не знам.

- Държиш се странно - каза ѝ.

- Може би просто преминавам през труден период. - натърти на "труден"

- Труден период? - повтори - Мелани, преди си споделяхме всичко. - докосна ръката ѝ.

- Разбирай го както искаш, Томас - каза монотонно, остави чашата на страна и се изправи. - изморена съм, искам да си легна.

Той замълча, след което стана от леглото.

- Потърси ме, когато си готова да говорим - помоли се. След това напусна стаята без да каже нищо друго.

"Когато си готова да говорим", повтори си Мелани мислено, загледана в прозореца. Въпросът беше дали някога щеше да бъде.

***

На сутринта Томас я събуди преди алармата да го направи.

- Какво? - попита сопнато, виждайки брат си на вратата на стаята ѝ.

- Разбрали са чий е трупа. - това изречение беше достатъчно да накара Мелани да настръхне. Вдигна глава като попарена, в очакване Томас да продължи.
- Едуарт Самуел.
Мелани прехапа устна.
- Самуел? Като Кевин Самуел? - попита. Брат ѝ кимна.
- Едуарт е баща му. - наклони глава.

Познаваше Кевин от прекалено дълго време. Бяха заедно в началното училище, както сега бяха и в един клас. Никога не са били близки, но винаги е имала добро мнение за него.