Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

7

Главата на Мелани отново пулсираше от болка. Виеше ѝ се свят, затова не успя да разбере когато гнусното същество я изкара от къщата и започна да я влачи след себе си. Имаше чувството, че халюцинира. И тъкмо когато събра сили да се изправи и да му отвърне с каквото и да е било, то я запрати по някакво дърво.
Удари се с трясък и падна по лице в тревата. Тази проклета гора. Вече познаваше дори мириса ѝ.

Черни петна засветкаха пред нея. Тя стисна очи, а когато ги отвори фокусира хората срещу нея. Не. Не бяха хора, бяха нечистокръвни. И сред тези чудовища, облегнат на дънер, беше поставен Томас. На устата му имаше нещо подобно на плат, вероятно, за да не привлича внимание с виковете си. Тя пребледня.
Моментално изчисти съзнанието си от всякакви мисли и се вдигна, бавно, подпирайки се с двете си изцапани ръце.

- Не! Пуснете го! Той не е направил нищо! - почти проплака. Гърлен смях се изтръгна от похитителят ѝ.

- Виж как седят нещата малка Мел. - започна той и коленичи пред нея.- господарят ни се стараеше да изпълнява дадената му задача, преди да разбере, че нещо или някой се намесва в плановете му.

Дъхът, който тя усети да излиза от устата му беше толкова лош, че едва се сдържа да не повърне върху него. Въпреки това продължи да го наблюдава сурово.

- Някой, който се опитва да провали плановете му. - мазолестия му пръст погали кичур от русия оттенък на тъмната ѝ коса. Тя завъртя лице, а Томас се вдигна на колене и започна да скимти. Единствените звуци, които можеше да издава, смесени с викане. - Иии..който събира информация за него. Незнайно защо. Признавам, че го улеснихте, като използвахте жалката си магия, за да му покажете местоположението ви. - засмя се - поръча да си уговорим среща с теб и онзи долен чистокръвен. И да разберем какво можем да направим за вас.

Изплю името му с такава злоба, че тя настръхна.
- Хм. Той обаче се оказа по труден характер. Все пак ще се погрижим и за него не се безпокой. - хвана брадичката ѝ и обърна нежното ѝ лице към него. Очите ѝ вече се бяха навлажнили. Тя рязко издиша въздуха от дробовете ѝ, сякаш не ѝ достигаше.
- Моля ви.. - пророни. Мисълта, че са се опитали да хванат Итън накара кръвта ѝ да кипне. Той беше примирен със смъртта. Щеше да се жертва ако се наложи. А това значеше още един погубен живот.

- Ще се молиш пред господаря. - скастри я съществото. То проследи изплашената ѝ реакция и се отдръпна с усмивка. - приеми това като малко предупреждение.