Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

10

Следващия ден, Мелани се събуди с ужасен мухмурлук, на дивана в хола. Не беше пила кой знае колко в клуба, но се чувстваше капнала. Спомняше си всичко от предишната вечер, но за нищо на света не и хрумна да се оскубе или самоубие някъде.

С Итън се бяха върнали в клуба, където откриха Кевин и го предупредиха. Той от друга страна си взе якето и напусна партито без да каже къде отива. Мелани се почувства ужасно, след като видя старото сериозно изражение на приятеля си.
Итън обаче успя да я разсея, сипвайки ѝ още алкохол. Ограничено количество, разбира се. След това я завлече на дансинга отново и не я пусна цяла нощ. Спомняше си мръсните танци, които бяха играли и закачливите думи и целувки от негова страна. Всяка една от тях разбира се, избягваше устните ѝ.

Никога преди не се беше държал така и Мелани остана изключително изненадана да го види в тази светлина.

Няколко часа след полунощ той я бе върнал в къщата ѝ, оставяйки я на дивана по нейно желание. След това си беше отишъл.

Тя се изправи разсеяно и погледна образа си в най-близкото огледало. Замалко не изпищя при вида си.
Прическата ѝ беше раздърпана, а по корема ѝ си личаха неонови следи боя. Имаше дори по ръцете ѝ. По извивката между брадичката и рамото ѝ имаше почти невидими смучки, които я накараха да се закопае от срам. Наистина се съмняваше, че алкохола не действа на Итън.
Все пак не би си мечтала за по-добър рожден ден. Гледката към пролетния фестивал я беше развълнувала изключително много. Не беше посмяла да каже, колко ѝ се иска да види парадите с очите си.

Побягна към стаята ѝ преди да се е засякла с някого. След това си взе душ и отми всичко от нея, включително и всички допири до Итън. Беше просто една вечер забавление. Сега всичко приключваше.

Изсуши си косата, която вече беше свикнала да вижда с руси и бели отенъци. След това облече тъмнорозов пуловер с висока яка, за да скрие следите по врата си. За долна част сложи някакъв клин и погледна училищната чанта на земята. Не. И днес нямаше да ходи.

Обу се и тръгна към къщата на Кевин без да има логично обяснение защо го прави. Просто посещение при приятел.

Навън все още не беше изгряло слънцето, но хората вече отиваха на работа. Засече няколко познати съученици, но не ги поздрави. А и те не си направиха труда да ѝ обърнат внимание.
Стигна къщата на Кевин и преди да почука, вратата се отвори.