Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

12

Мелани се прибра вкъщи. Свали якето си и затвори вратата след себе си. За малко не изпищя когато зад нея се показа Итън.

- Трябва да спреш да изкачаш така! - събу си обувките и тръгна към хола.
- Ти си добре? - попита притичвайки зад нея.
- Всичко е наред. - усмихна се и седна на дивана. Той сви очи и застана до нея. Прекалено фалшива усмивка.

- Ядосана си, че не ти казах, че имам брат? - предположи предвид зверското спокойствие, което излъчваше.
- Защо да се ядосвам? Ти не си длъжен да ми казваш нищо. - хвана дистанционното и пусна телевизора. Той обаче го взе и го изключи след нея.
- Нещата, за които трябва да ти се извинявам вече стават прекалено много..
- С всички е така. - каза по-високо с надеждата Томас да е вкъщи и да я е чул.
- Но не знаех какво да очаквам. Ако беше опитала да го потърсиш..или се беше забъркала в друго.
- Не съм обсебена от теб за да търся роднините ти, Итън.
- Знам, беше глупаво.. - покри лицето си с ръце. Тя прехапа вътрешната част на устната си.

Не можеше да му се сърди вечно.

Махна ръцете му. След това ги хвана.
- Заведе ме в центъра на града. Купи ми храна и си избра дрехи. Поговорихме и това беше всичко. - каза му, за да го успокои.
- Поговорихте за какво?
- За това, че не е от лошите. - при тези думи Итън поклати глава, сякаш не беше съгласен.
- Съмнявам се, че не ме е споменал.
- Направи го. - насили се да се усмихне.
- И..?
- Оставѝ ми минутка да се порадвам, че си жив.. - одряза го. Той остана прекалено замислен над думите ѝ, затова тя сметна за нужно да му разкаже. - Не е казал нищо съществено. Поисках да ме върне, но явно искаше да ме задържи. - замълча за кратко - Сега кажи как си..? Последно те видях да повръщаш кръв.
- Отмина след около десет минути.
- Съжалявам. - раздвижи пръстите си, но явно той също нямаше намерения да я пуска.

- Итън, за какво сте скарани с брат ти? - зададе въпросът, който я тормозеше.
- Това са глупости. - отсече. Тя обаче не се отказа.
- Глупости, заради които за малко не те уби?
- Нямаше да ме убие.
- Итън. - погледна го сериозно. - Няма да убия някого ако разбера повече за теб.

- Това е нещо, за което не искам да говоря. - каза бавно, обмисляйки думите си.

- За което не искаш да говориш с мен. - довърши вместо него. Той отвори уста, за да каже нещо, но Мелани го прекъсна. - Не е нужно да казваш нищо. Не че някога си го правил..