Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

13

На края на училищния ден, който накара Мелани да осъзнае, че беше грешка да присъства, се прибра с Кевин.

Остана заинтригувана от вниманието, което ѝ показваше. С него не се чувстваше нещастна, че най-добрата ѝ приятелка ѝ е обърнала гръб. Той я успокояваше.

Още с влизането в къщата усети самотата в нея. Баща ѝ и Томас ги нямаше.
Понякога постоянното им отсъствие я побъркваше. Не знаеше къде са и какво правят. Беше я страх да си представи онези създания, опитвайки се да ги наранят.

Мелани се преоблече и погледна големия часовник на стената. Показваше три следобед.

"Ще ме откриеш на същото място в гората", беше ѝ казал Доуан. Но беше ли правилно да го прави? При това зад гърба на Итън?

Не. Не биваше да се интересува от него. Итън не пожела да ѝ сподели дори факта, че има брат.

Погледна се в огледалото. Беше се променила през последния месец. При това много.
Стилът на дрехи си беше същия, но заради забележките на "чистокръвния" ѝ приятел, вече подбираше блузите си. Не искаше да се заглежда по подобни места.
Беше свикнала и обикнала новата визия на косата си. Не трябваше да се страхува от нея. А и подчертаваше очите ѝ, които смяташе за най-красиви у себе си.

Въздъхна и стисна ключовете за къщата.
"Не си научих урока..", каза си и излезе навън.

Стресна се виждайки баща ѝ да слиза от колата пред къщата.

Заобиколи я, притичваки. След това скочи зад един храст и изчака да се прибере, за да продължи напред.

Вървеше свита и несигурна между дърветата. Единствено кошмарите я връщаха на това място. При трупа на бащата на Кевин.

Не помнеше с точност къде беше мястото на портала, но се опитваше да го научка по познати храсти и дънери.

Застина на място когато пред нея се чу силен трясък. Топъл вятър погаделичка нослето ѝ и тя го сбръчка. Секунди по-късно някой я хвана за кръста и я вдигна. Тя обаче го изрита и се превъртя на земята, удряйки си главата.

- Само това ли можеш? - присмя и се Доуан пред нея. Тя остана долу, хванала мястото от удара и му се усмихна накриво.
- Не мога нищо.
- Лъжеш. - вдигна ръце и я подкани да го нападне.
- Казах ти вече. Сам избираш дали да вярваш. - изправи се бавно и започна да се тупа. Усети го да ѝ подкосява краката, преди да го чуе.
- Ауч! - изписка. Той се засмя.
- Така ли щеше да ме убиеш? Разочарован съм малка Мел.