Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

9

Клубът се оказа по-пълен от колкото изглеждаше отвън. Силната музика и миризмата на алкохол я върнаха в спомените за партито и взрива. Тя обаче отърси глава и пристъпи напред уверено. Имаше рожден ден и нямаше да позволи на лошите мисли да я сломят.

Като цяло мястото беше тъмно и единствените светлини бяха стотиците цветни лазери и прожектори по стените и масите. Някои от хората бяха изрисували телата си с неонова боя, за да се открояват в тъмното. Вътре почти нямаше място да се диша, но въпреки това, с ръка на устата, тя продължи да следва Кевин. Той я отведе до бара, на който ѝ поръча малък шот. Тя веднага бутна чашата на страна.

- Днес, ще се отпуснеш. - заповяда ѝ и я вдигна към нея повторно.
- Така ми е добре. - усмихна се, но той я изгледа лошо. Мелани извъртя очи, след което пое течността и я глътна на един път. Сви очи заради вкуса, а момчето до нея се засмя.
- След малко ще се върна. - извика до ухото ѝ и се загуби сред тълпата преди да успее да отговори. Тя въздъхна и погледна бармана.
- Сипи още едно.

***

Минаха двадесет минути, а Кевин все още го нямаше. Басът на музиката вече беше превзел Мелани и не ѝ позволяваше да мисли за нищо. Убонянието ѝ беше свикнало с миризмите, затова седеше отпуснато. Вече изпразваше десетата чашка от тези шотове и чувстваше как я облива вълна на вълнение. Наистина не беше някоя загубена пияница, но Кевин беше прав за това, че поне за една вечер, трябва да излязат от кожите си. А и той изглеждаше толкова весел, че тя се почувства длъжна да запази това щастие.

Изправи се от стола, стиснала чаша с уиски, която барманът ѝ беше подарил, вероятно в опит за свалка. Тя не му обърна особено внимание. Отпи само една глътка от нея и я остави на най-близката маса. След това тръгна през тълпата търсейки Кевин.

Струваше ѝ се, че хората се увеличават с всяка изминала секунда. Завари няколко разгорещени двойки да се натискат на дивана, в дъното на помещението. Всички останали бяха заели дансинга. Хрумна ѝ, че Кевин може да се е загубил там, с някое момиче. Разбута хората и се приближи към центъра на помещението, но там, вместо него, завари Итън. Не с едно, а с две момичета.

Беше без тениска и стегнатата му фигура се откриваше пред целия клуб. По гърдите му имаше следа от цветна боя, а на бузата му имаше две размазани линии. Двете момичета му се натискаха, а той се смееше. Едно от тях се приближи до устните му, готово да му се нахвърли. Мелани си глътна езика при тази гледка.