Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

16

Според часовника на телефона ѝ, закъсняваше за училище с два часа, а това значеше, че няма да ходи отново. Томас ѝ беше звънял и писал, но някой му беше отговорил.

"У Итън сме, гледаме филми"

Глупава усмивка се появи на лицето ѝ когато разбра, че пак е пипал телефона ѝ. Не го винеше. Ако не беше писал, щеше да си има проблеми.

Прибра се тихо, но отново не откри никого в къщата. Възползва се от спокойствието и си взе дълъг и освежаващ душ.

След него се изсуши, облече и както беше дошла - излезе.

Отиде в гората на мястото, на което беше срещнала Доуан първия път. Изгореното там вече не си личеше, защото тревата беше зарастнала върху него. Мързеше я да вика, затова просто седна на един отсечен дънер и откъсна някакво листо. Започна да го бели разсеяно.

- Ново хоби? Харесва ми. - обади се някой зад нея.
- Мислех, че не живееш в гората. - попита без да се обръща.
- Реших да се изнеса, защото ми казаха, че някакво момиче е започнало да ме издирва тук.

Тя се присмя на шегата му.

- Е какво ще искаш? Освен да ми се похвалиш, че си се повъргаляла с брат ми.

Тя се обърна към Доуан и вдигна вежди. Неговото лице изглеждаше дори по-зле. Явно Итън не беше премерил ударите си.

Голямата синка около дясното му око привлече вниманието ѝ.

- Не трябваше да го казваш.
- А той не трябваше да се пали толкова лесно. - засмя се въпреки това. Все пак Мелани забеляза, че не му е до смях.
- Искам да ме научиш да се бия. - каза след известна пауза. Смехът, който изкара, беше върховен. - Какво?
- Сигурно още ти е трудно да си отваряш кенчетата кола, но искаш да се биеш. - скръсти ръце, а тя вдигна глава.
- Ще ме научиш ли? - игнорира думите му.

Той въздъхна.

***

- Никога не трябва да се хвърляш така, ако си с острие е по-вероятно да наръгаш себе си.
- Но не е. Това е пръчка.

Доуан извъртя очи.

- Опитай отново.

Тя завъртя дървото в ръката си и се опита да удари досадата пред нея, но той се отдръпна и избегна удара ѝ без дори да полага някакви усилия.
- Писна ми! - ядоса се.
- Искаше да те науча. Дори не ме слушаш.
- Предай се веднъж, колкото да ми вдигнеш самочувствието! - размаха пръчката.
- Ако щеше да се почувстваш по-добре направо да ме беше ступала преди това.