Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

18

Появиха се на друго място. То обаче вече им беше познато.

- Отново този хълм? - изненада се Мелани. - последния път повърнах тук.
- Вече не си личи.

Най-накрая се засмя, макар и почти недоловимо. Той не пусна ръцете ѝ.

- Истина е, че ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало от години. - започна да говори. Продължение на играта, която тя му предложи. Тонът му стана по-различен - Срещнах много хора, но никого от тях не беше като теб. Исках да ти го кажа още на рождения ти ден, но не приемаше нищо от думите ми на сериозно. Беше ми ядосана заради случилото се в гората и..
- Итън..
- Не. Първо ще говоря аз.

Тя прехвърли тежестта от единия крак на другия и наклони глава.

- Неведнъж се нарекох глупак, задето си въобразих, че може да започне да ти пука за мен. Беше толкова нещастна, че започнах да си мисля, че вината от части е моя. И когато те хванаха в гората..стана заради мен. Побърках се. Не знаех какво да направя. Вместо да помогна те отблъснах. Кевин ми каза, че си ме намразила след това.
- Не беше точно така...
- Вече е без значение. - бръкна в джоба на дънките си и извади някаква верижка, чийто край завършваше със златно сърце.
- Забелязах, че си свалила подаръка на брат ти и сметнах за нужно да ти открия нов.
- Прекрасен е, но..не нося такива неща.
- Носи този. Моля те. Искам да имаш нещо от мен. - "след като си замина", довърши думите му мислено. Стомахът ѝ се сви на възел. Той мина зад нея и го окачи на врата ѝ. Намести го и се усмихна. Щастието му посърна когато обаче видя сълза да се спуска по бузата ѝ.
- Какво става? Защо искаше да говориш с мен? - изтри я вместо нея и хвана лицето ѝ в шепи.

- Защо ме излъга?

Той не разбра въпроса ѝ, затова тя продължи:

- Защо ме излъга, че няма да си тръгнеш?
- Няма да го направ..
- Заклинанието, което мислиш да използваш, ще те погуби. - прекъсна го. Той примигна.
- Говорила си с Доуан?
- Защо не ми каза! - игнорира въпроса му. - Какво си мислеше? Че ще се измъкнеш просто ей така? Че няма да разбера и след това ще го преглътна? Ще полудея ако умреш!

Гласът ѝ се пречупи.

- Вероятно си си мислел, че и с Касия, ще ти се размине..

Сърцето му пропусна удар, когато споменаха името.

- Хайде. Кажи нещо. Още някоя лъжа..