Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

3

За момент Мелани забрави как се дишаше, когато пред тях премина шерифът с поничката. Беше чул шум и сега проверяваше от къде идва. Момчето започна да отпуска хватката си, като не отделяше очи от нейните. Когато я усвободи сложи пръст на устните ѝ, за да ѝ покаже, че трябва да мълчи.

Полицаят погледна дървото на което преди секунди беше приклещена, след което се върна в колата си с притичвания, заради поройния дъжд. Тогава тя го разбра. Не ги виждаше.

- Какво беше това?! - блъсна момчето, опитвайки се да надвика шума на дъжда.
Косата ѝ беше на клечки. Дрехите ѝ бяха вир вода. Неща, които тя не беше забелязала докато коленичеше на земята.
- Какво си ти? - беше единственото, което попита. Мелани премигна в недоумление - Знаела си нещо за убийството преди да се случи, но мирисът ти е човешки. Какво си?
- Момиче, което ти казва да потърсиш психолог! - извика насреща му, след което се обърна и тръгна през гората. Замалко не изпищя когато той изкочи пред нея.
Ръцете му бяха скръстени и гледаше спокойно, сякаш изобщо не се беше напрегнал за да стигне до тук.

Тя остъпи крачка назад, но гърбът ѝ се удари във висока и здрава фигура. Обърна се със замах, готова да го нокаутира, но баща ѝ хвана ръката ѝ.

- Мелани?! - скара ѝ се. Тя се опули. Завъртя се повторно, но момчето вече го нямаше. Сега се намираше в района, който баща ѝ и забрани да доближава, при това в компанията му!
- Татко? Аз.. - започна да заеква. Чувстваше се като луда.
- Надявам се, че извинението ти ще е добро! - сбръчка вежди под шапката му и я бутна да върви напред.

***

Томас не знаеше как да реагира виждайки мократа до кости Мелани, заедно с баща му на вратата.
Дълбока въздишка се изтръгна от устните му.

- Това значи ли, че няма да правим нищо тази вечер? - попита момчето съркастично. Тя извъртя очи и влезе в хола, захвърляйки мокрите си обувки.
- Томас, имаш ли обяснение какво малката ти сестра правеше на мястото, което със заповед е забранено да не се доближава?
Той вдигна ръце невинно и седна на дивана до нея, за подкрепа, в предстоящия спор.
- Изгубих си гривната, върнах се да я открия - каза Мелани. - други въпроси?
- Гривната ли? - попита баща ѝ. - ако те бяха хванали аз щях да отговарям пред тях!
Брат ѝ и хвърли един преценяващ поглед, след което се облегна.
- Тя обещава, че няма да се повтори, нали? - бутна я Томас. Тя кимна.
- Отиди да се преоблечеш. - подкани я баща ѝ. Не изчака втора покана да се махне.