Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

Пролог

- Бавни крачки, Мелани.. - припомни тъмнокосото момче и пристъпи напред. Ръцете му трепереха, докато подбираше правилните места, които да заема върху тънката повърхност.
Сребърните кънки за лед, захвърлени отстрани, отразяваха светлината от залязващото слънце. Стъмваше се.
- Страх ме е.. - наклони глава слабото момиче, застанало на колене срещу него.
- Не! Не гледай надолу.. - скастри я, когато се опита да сведе глава. Леда под нея изпръщя и от повърхността, между тънките пукнатини се показа вода.
- Томас, помогни ми - замоли брат си и помръдна ръката си.
- Можеш да го направиш - увери я той, приближавайки я с още една крачка. Беше прекалено изплашен, за да мисли какво друго можеше да направи, но не биваше да ѝ го показва. - Не мисли за леда..разкажи ми за себе си.
Тя поклати глава, а по бузата ѝ се стече поредната сълза.
- Моля те, Мелани. - подкани я.
Време. Трябваше му време, за да измисли как да я измъкне.
Тя си пое дълбока глътка въздух и отново тръгна към него, но този път със затворени очи. Езерото беше прекалено дълбоко, за да допусне, че можеше да се озове в него за секунди, без дори да притежава умения за плуване.
- Аз съм Мелани Харисън.. - каза плахо - на шестнадесет.. - леда отново изпръщя - от Уостфил.
- Добре се справяш - усмихна се. - продължавай..
- Уча във.. - след тези думи ръката ѝ проби повърхността и ледената вода докосна кожата ѝ - Томас! - изпищя.

Той изтръпна. Вината беше негова. Планираха да карат кънки от месец насам, но никога не оставаше време. И сега просто му се стори перфектния ден да го направят. Не очакваше да се стигне до тук.

- Ще те хвана, остана много малко - извика внезапно и отвори ръце, за да я поеме.
Успя да срещне погледа ѝ за последно, преди изцяло да се озове под вода.

-Не! - изкрещя Томас.

Инстинктивно побягна по тънкия лед, без да се интересува от това, че можеше да я последва отдолу, и застана над образувалата се дупка. Не я откри.
Започна на блъска по леда, а сърцето му заплашваше да изкочи от гръдния му кош.
- Не, не, не..моля те - стисна зъби.
Потръпна, виждайки част от блузата ѝ. Бръкна в ледената вода и хвана крехкото ѝ тяло с двете си ръце. Отне му време да я измъкне, а когато го направи, свали якето си и я постави на него.
- Мелани.. - погали я по челото. Бледата ѝ кожа беше ледено студена, а носът ѝ беше зачервен. Зачака да види облаче въздух излизащо от устните ѝ, докато си поема въздух, но това така и не се случи. - отвори очи, моля те - гласът му се пречупи в края.
- Мелани! - извика по-силно и се разплака. Прегърна безжизненото тяло на сестра си и я притисна към себе си. - Не ми го причинявай, моля те!
Риданията бяха единственото, което се чуваше в околността. Не знаеше какво повече да направи.
Въпреки това продължи да вика името ѝ, и да я милва по главата с надеждата, че тя щеше да му отговори..