Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

8

Същата вечер, баща ѝ се прибра уморен от работа и всички вечеряха, сякаш нищо не се беше случило. Просто още един ден в техния живот. Така го чувстваха. Но Мелани не беше спокойна. Нямаше силите да ги погледне в очите.

Затвори се в стаята си, а на другия ден не отиде на училище. Беше прекалено лесно да измисли нещо свързано с "женските" ѝ проблеми и че не се чувства добре.
Веднага след като информира класната си обаче вратата на стаята ѝ се отвори с трясък.

- Честит рожден ден! - изкрещяха Томас и баща ѝ, стиснали някакви сладкиши. Мелани почти не си глътна езика. Как можа да го забрави? Покрай всичко това, тя пропусна един от най-ценните ѝ дни.
- Напълно изключих..благодаря! - прие сладките изделия и ги остави на нощното шкафче до леглото ѝ.

Кръвта ѝ кипна когато баща ѝ скочи да я прегръща. Да прегръща дъщерята, която го беше предала.
- Бъди щастлива и знай, че те обичаме! - напомни ѝ. Тя се усмихна на криво, а дъхът ѝ секна когато Томас го замести.
- Вече си на седемнадесет. Няма да мога да те наричам малка - засмя се. Ръцете му се обвиха около кръста ѝ.
Ръцете, които бяха покрити с кал и трева..а можеха дори и с кръв. От тази мисъл ѝ се пригади и тя побърза да се изтръгне от хватката му.
- Скъпа добре ли си? - попита загрижено баща ѝ. "Никого не го е грижа за мен".
- Да..но трябва да отида до едно място..
- Ще те закарам. - застъпи се Томас, но тя поклати глава.
- Няма да ви притеснявам. Ще бъда бърза.

Последва лека усмивка и те кимнаха.

Излязоха от стаята и я оставиха да се оправи. Тя от своя страна го направи очудващо бързо и напусна къщата преди да ги е засякла отново.

Не беше мислила много върху това, което направи вчера. Все пак не искаше главоболието да се върне. Но беше оценила уменията и труда си. Това, което беше причинила на орка беше невероятно и в същото време жестоко. Понякога Мелани връщаше спомена за него колкото да си припомни, че е постъпила правилно, но изобщо не ѝ беше леко. През нощта сънува кошмари, за което.

Част от нея беше спокойна, че повече няма да се занимава със същества като тях, но друга, нова част, изгаряше от желание да открие Итън и да му покаже, че е способна на много повече от това, което са видяли до сега.
Знаеше, че не е като него, но именно това я стимулираше да се доказва. Неговата магия беше чиста и съвършена, а нейната..тя беше мрачна. Не беше възможно да е нечистокръвна, но не премахваше и тази възможност.