Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

21 [ФИНАЛ]

Погледна Итън, преди да е предприела каквото и да е било. Буцата отново заседна в гърлото ѝ, когато той кимна. Щеше да бъде с нея, каквото и да се случеше.

Затова се завъртя и хвърли магията си по Гавриел. "Достатъчна, за да го задържи за кратко", бе казал Доуан. Удари го като гръм и го повали на земята с викове.

Итън се завъртя и подкоси краката на орка зад него. Доуан не се забави и атакува останалите. Кълбо от магия нападна зверовете около тях.

Мелани отправи ужасено поглед към служителят на смъртта. Лежеше на земята и се смееше с цяло гърло. Като психопат.

- МЕЛАНИ БЯГАЙ! - изкрещя Кевин толкова силно, че тя се стресна. Побягна в противоположната посока през цялото помещение, препъвайки се. Разбута някои от кашоните зад нея, за да го забави и стигна стената. Удари я веднъж с ръце, а тя потрепна.

Това ѝ подсказа, че има изход, макар и зазидан с тухли.
Започна да блъска като параноичка, събаряйки тухлите пред нея. Бял прах се вдигна във въздуха и тя се задави, но продължи да рита и блъска.

Промуши се през създалата се пролука, обелвайки кожата на лицето ѝ и скочи в канализацията. Всъщност наподобяваше второ такова помещение, в което очевидно беше станало наводнение. То обаче беше още по-голямо. Предметите в него образуваха лабиринт, по-който тя хукна без да се замисли.
Противната вода я заля почти до коленете, но това не я спря да продължи напред.

Кашони и метали и...още кашони. Кой би сложил всички тези неща на място като това?

Паниката я обземаше с всяка изминала секунда, все повече и повече. Ударите на сърцето ѝ кънтяха като тъпани един след друг.

Загуби си ума обаче, когато стигна тухлена стена. Този път безполезните ѝ ритници, не я събориха.
- Не..не..не - почти проплака. Обели юмруците си от блъскане и спря за секунда. Ръцете ѝ кървяха, не можеше да продължава така.

Но друг изход не виждаше, а не можеше да се крие вечно. Трябваше да мисли трезво.

Отсреща се чу пльокане и някой нагази след нея. Паникьоса се и скочи зад един от прашните рафтове на това място. Водата достигна кръста ѝ.

- Признавам, че ме изненада, Мелани. - засмя се някой. - Елементарен трик за временно задържане. Не го очаквах.