Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

6

Осъзна, че умишлено не са я докоснали по наранената ръка. Дори, че са запомнили коя е тя.
Сега около нея се чуваха само птиците и шумоленето на клоните. До болка познатата гора.
Но нещо беше различно. На това място не я обливаше студена и мрачна вълна. Тук наблизо се чуваше река или някакво изворче.

- Върни ме в училище, Итън. - заповяда без дори да го поглежда.
- Учебния ти ден приключи. - отсече той и седна на меката трева, облягайки лакти на коленете си. Снегът вече се беше разтопил, затова им се оставяше удоволствие да огледат зеленината на гората.
- Ами твоя? Доколкото знам беше ученик там! Всъщност защо изобщо се записа?
Той затвори очи сякаш, за да долови птичата песен.
- Бащата на приятеля ти беше заместник директор. Това беше единствения начин да събера информация за него.
- С Кевин не можем да се наречем приятели.
Той я погледна и вдигна вежда. След това потупа мястото до него.
Мелани запази сериозното си изражение, но се примири.
- Единствения начин за информация? Мислех, че сте по-силен, ваше чистокръвно величество.
Той се засмя и отново наклони глава към нея. Очакваше я да се усмихне истински откакто се бяха запознали. Е, запознанство беше грубо казано. По-скоро сделката им да си помогнат взаимно.
- Какво? - попита тя, след като забеляза, че я зяпа. Какво искаше това момче от нея?

- Ако толкова искаш да кажеш на някого, кажи на брат си. - каза, сякаш бе прочел мислите ѝ.
- С него не сме в добри отношения в момента.
- Хубаво. - съгласи се и легна на тревата. Тя го погледна.
- И какво? Просто ще седим така?
- Малко спокойствие не е излишно.

Тя се намръщи и се намести по-удобно на мястото си.

- В двореца има огромен двор с прекрасна гора. Обичах да ходя там. Всъщност още обичам, стига да има време. - заговори отнесено.

Мелани скъса стръкче трева и започна да си играе с него. За миг си представи красивата гора, изпълнена с цветя и приказните същества, които се разхождат в нея.

- Там ли живееш? Някакъв вид принц ли си?
- Не съм от кралски произход. - засмя се. - Работя за краля ми. Дадена ми е задача, която трябва да се изпълни. Не биха изпратили принца на смърт...Но да, имам място е замъка и почти всичките ми близки са от там.
Тя се обърна като попарена.
- На смърт? - игнорира останалото.
- Знам какви са рисковете. Уверявам те, че ако се стигне до там, ще се изправя лично срещу Гавриел. Ти няма да пострадаш. Никой няма.