Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

5

Двадесет минути след разговора между Итън и Мелани, той я закара до къщата ѝ. За сбогом размениха само погледите си.
След това той се изпари без да ѝ каже къде отива.

Тя поседя пред вратата известно време преди да влезе вътре. За малко не получи удар, когато видя Томас облегнат на стената отстрани.
- Господи! - извика момичето. Той игнорира реакцията ѝ и я прегърна.
- Добре ли си? - огледа лицето ѝ за наранявания.
- Всичко е наред. Тръгнах си преди инцидента. - обясни като понижи тон в края. - спахме у Клеър. Писах ти. Помниш ли?
- Да..да - отърси глава. Мелани влезе вътре следвана от брат си  - мислех, че никога не спите у Клеър?

Това беше добре подбран въпрос.
- Тя предложи. - вдигна рамене и се опита да заобиколи, но брат ѝ препречи пътя ѝ.
- Клеър е в болницата, Мел. - каза малко по-твърдо - къде си била?

Сърцето ѝ пропусна удар. Томас скръсти ръце и вдигна брадичка, откривайки сините си очи.

- Какво?
- Ходих да я видя сутринта. По кожата ѝ имаше изгаряния..но ще се оправи.

Мелани преглътна. С бавна крачка приближи дивана в хола. Свали коженето си яке и остави раните по ръцете ѝ да се видят.

- Бях там. Но не пострадах кой знае колко. Помогнаха ми да се оправя и се прибрах. Не исках да те безпокоя, затова си измислих..
- Не ти ли омръзва от всички тези лъжи? - прекъсна я по-остро от колкото очакваше да прозвучи.
- Томас..
- Какво толкова се случи? Какво те промени? - попита на висок тон. Въздухът от гърдите ѝ излезе за секунди и тя се задъха. Плъзна свободната си ръка по бинта, разтривайки го.

Чистокръвни. Демони. Магия.
Не биваше да научава. Не и толкова скоро. Тя самата не беше наясно с нищо.

- Не мога да ти кажа. Съжалявам. - събра сили да каже. Очите ѝ бяха започнали да парят.
Томас я изгледа, след което поклати глава, свеждайки поглед.
Идеше ѝ да се разкрещи. Да му обясни всичко. Отношенията между тях бяха започнали да се оправят и сега всичко се сриваше отново.

Осъзна, че го е загубила чак когато той се качи в стаята си и повече не я потърси до края на деня.

На другия ден беше неделя. Седмицата свършваше, а заедно с нея си отиваше и снега. За пръв път от месец насам, слънцето остана в небето почти цял ден, без да го закриват никакви облаци.

Мелани ходи до болницата, за да види приятелката си. Тя спеше, затова просто остави един букет цветя в пустата ваза на шкафа до нея.