Томас започна да тръска обувките си, заради тинестата вода в тях. Миризмата на това място се просмукваше дори в дрехите им.
- Припомни ми какво правехме тук? - сопна се, когато настъпи поредния умрял плъх.
- Мелани каза, че е имала лошо предчуствие, което я е отвело до тук, вчера. - отвърна Итън, умело избягвайки нещата пред него.
- В канализацията? От всички възможни места?
- Нямаме много вариянти. Трябваше да я послушаме.
- Какво търсим всъщност?
- Нещо странно...необикновено.. - сви устни и огледа тавана над тях. Миришеше ужасно. Беше пълно с влага и паяжини.
- Какво ще го правим като го открием?
- Ще гледаме да не ни убие.Двамата се спогледнаха.
Силен тропот се чу от дъното на тунела зад тях.
- Има някого тук. - заяви Томас. Итън кимна бавно и застана пред него. Вгледа се в далечината само, за да види как тръбите над тях се разпадат, заедно с тавана. Дело на магия. Бяха попаднали в капан, от който нямаше измъкване.
- Бягай! - изкрещя внезапно и хукна в противоположната посока. Томас дори не разбра какво се случва, просто си плю на петите.
Зад тях водата започна да се увеличава, заедно със срутването. Плъховете пред тях се разбягаха на различни посоки.
- Няма път напред. - извика задъхано.
- Откъде знаеш?
- Плъховете бягат настрани, не на право.Итън изпсува.
- Тогава имаме само един изход.
- Какъв?
- През срутването.Томас зяпна, когато момчето до него спря да бяга.
- Какво по дяволите правиш?!
- Довери ми се. И стой плътно до мен. - братът на Мелани не дочака втора покана. Застана зад него точно навреме, за да види как се изпъва напред вдигайки ръка срещу "лавината".Томас затвори очи и зачака сблъсъка, но той така и не се случи. Прозрачен щит се образува над тях и възпря по-голямата част. Итън обаче залитна. Сякаш всеки един удар се отразяваше на него. Стисна очи и изрева, задържайки ръцете си. Няколко парчета бетон пропаднаха през щита.
- Дръж се, Итън! - окуражи го. Защитата им обаче се разпадаше.
- Сигурен ли си, че няма изход?! - извика.
Преди обаче да получи отговор водата пропусна. Заля ги като мощен водопад и ги понесе към дъното, заедно с целия метал, цимент и бетон..
BẠN ĐANG ĐỌC
Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА
Viễn tưởngЕдин ден. Едно езеро. Един инцидент. Нищо интересно не се случва около хората в Уестфил. Това е така докато една вечер, не загива момиче. Никой не разбира за това, освен брат ѝ. Чувства се като шизофреник, когато се връща в къщата на баща си и откри...