Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

19

На другия ден Мелани реши, че ще отиде на училище. След тренировки разбира се. Последния ѝ разговор с Доуан не беше завършил добре, но предвид ината който беше той, щеше да се появи.

Изниза се на пръсти от стаята ѝ, за да не събуди някого и тръгна към входната врата. Преди да излезе обаче, някой прочисти гърлто си. Тя спря и се обърна.

- Отиваш ли някъде? - изтърси Итън. Беше се облегнал на стената до вратата ѝ и се усмихваше самодоволно.
- Всъщност, да. - кимна - ще тичам.
- Ще тичаш?
- За здраве.
- Супер и аз ще дойда. Не съм във форма от известно време. - изпука пръстите на ръцете си, а тя извъртя очи.
- Нямаш ли си нещо по-интересно за вършене в пет сутринта?
- Можеше сега да те гушкам, но ти не дойде..така че не. - изправи се и тръгна към нея. Мелани присви очи. Беше съркастичен.
- Знаеш къде отивам. - каза, докато той я прегръщаше.
- Знам. - потвърди.
- Тогава защо си весел?
- Ще дойда с теб.
- Това няма да е добра идея. - отсече.
- Няма да правя нищо обещавам. Просто ще те наглеждам.
- Не искам отново да си тръгнеш пребит. - направи тъжна гримаса.
- Няма. Да правя. Нищо. - повтори бавно и ясно, като на всяка пауза я целуваше леко.

Тя все още го преценяваше с поглед.

- Доуан ще ми се ядоса още повече.

В отговор просто я целуна продължително.

- Хубаво.

***

- Не си концентрирана, Мелани. - скара ѝ се Доуан. Вече беше свикнала да я нарича "Мел", затова ѝ се стори странно, когато използва пълното ѝ име.
- Опитвам. - нахъса се и продължи да зяпа глупавата пръчка. Доуан хвана ръката ѝ и я премести. След това и кръста ѝ.
- Не в тази посока. Ще подпалиш храста.
- Ръцете по-далече от кръста ѝ. - прекъсна ги зеленоокия чистокръвен, облегнал се на дънера, на който принципно седяха те. Брат му извъртя очи, а Мелани го погледна гневно. Итън вдигна ръце в защита, след което се направи, че затваря устата си с невидим цип и хвърля ключа. Наистина го харесваше, но понякога беше прекалено ревнив. Държеше се така дори след като му беше казала, че не изпитва нищо към брат му.

- Съжалявам. Не трябваше да идва. - прошепна толкова тихо, че единствено Доуан успя да я чуе.
- Отново. - беше единственото, което каза той и се отдръпна. Тя изпуфтя. Ясно, беше ѝ ядосан.
Съсредоточи се върху пръчката и примижа. Концентрация..