Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

17

Това не се случваше. Не беше възможно. През цялото това време не беше усещала нищо. А те се бяха готвили да ѝ отмъщават. И започваха да го правят чрез останалите. Знаеха къде работи баща ѝ, вероятно и къде живееше.

- Филмът е бил интересен предполагам? - кимна с поглед и Мелани се досети какво гледа. Сложи ръка зад врата си и сведе поглед. Томас поклати глава и тресна вратата. Дори не си направи труда да влезе при тях. Мелани затвори очи от блъсъка.
Онова чувство отново я връхлетя и тя се натъжи.

Итън обаче уви ръце около нея, както беше направил в клуба. Избута главата ѝ настрани и откри кожата на врата ѝ, която постоянно криеше.
- Спри да си мислиш каквото и да е било.

- Не. - отсече изведнъж. Той се очуди, когато тръгна напред. Излезе от стаята нахъсано и спря брат си по средата на коридора. - Какво пък сега? Да не би да не си доволен от нещо?
- Всъщност, всичко е наред. Аз си водя момичета, ти си водиш момчета. Живота продължава. - вдигна ръце и се опита да продължи напред. Тя отново го спря.
- Всички се опитвате да ме контролирате. Правите се на засегнати от действията ми. Дори не разбирам защо..Съдете ме за каквото искате, но не и за личния ми живот. Решенията там, взимам единствено аз.

Томас погледна зад гърба ѝ и Мелани предположи, че Итън я е последвал.

- Ще се видим по-късно. - прошепна докато се разминаваше с нея. Не я докосна само защото брат ѝ беше там и щеше да усложни нещата.

- Не. Остани. Искам да отидем до полицията.

Томас плъзна поглед по врата ѝ и забеляза, че вече не носеше колието, което му подари, но си замълча.

- Нечистокръвните си тръгнаха. Няма да открием нищо.
- Искам да видя мястото. Последствията са по моя вина.
- Не, не са. - скастри я Томас. Тя обаче не го послуша.
- Убих орка, без да ми мигне окото. Моя е.
- Не си и помисляй, че ще позволя да се обвиняваш пред мен. - включи се Итън. Те се спогледнаха - Да тръгваме, хайде.

***

Никой не издаде звук по време на пътя. Единствено когато стигнаха Мелани ахна. Пред входа на сградата, където принципно паркираха полицейските коли, една от тях беше обърната. Стъклата ѝ бяха счупени, а капакът смачкан.

Няколко униформени се опитваха да я обърнат.

- Хайде. - подкани ги Томас, когато забеляза, че сестра му наблюдава последиците от произшествието.