Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

11

Мелани се върна в хола една идея по-щастлива. На дивана, на който тя беше лежала първоначално, сега Итън се беше облегнал. До него имаше свободно място, колкото за още един човек и тя се досети, че го е направил умишлено. Затова се настани до Кевин и вдигна поглед към нахалния "чистокръвен". Ако щяха да се дразнят, щеше да е взаимно.

Той разбра какво е намислила и се усмихна, свеждайки поглед.

На вратата се позвъня.

- Секунда. - извика Кевин и тръгна към нея. Веднага щом я отвори, Томас връхлетя през нея, без да дочака покана. Мелани замалко не си изпусна чипса.

- Какво правиш тук? - изправи се срещу него. Не я беше послушал.

- Идвам да те взема. - каза сякаш беше най-очевидното нещо на планетата.
- Кое от "ще се оправя" не разбра? - скара му се с нотка раздразнение.
- Не се обяснявай. - прекъсна я, след което я хвана за лакътя и я помъкна навън. - Трябва да се радваш, че татко не разбра.

Дори не я погледна, докато я влачеше. Тя започна да се бонтува, но той беше по-силен от нея. С периферието си долови Кевин и Итън да се изправят.

- По дяволите Томас, пусни ме! - извика и се откъсна от хватката му. Вече се намираха пред къщата.
- Защо не ми каза къде отиваш?
- Длъжна ли бях? Ти не ми каза когато реши да си легнеш с онази раздърпана блондинка! - приближи се и го извика срещу лицето му. Той стисна зъби.
- Пак ли ще водим този разговор?  Намираш се в къща сама, с две момчета. Вероятно поне единия се опитва да те вкара в леглот..

Не успя да довърши, защото Мелани го зашлеви през бузата. Той завъртя глава на страни от силния удар и се хвана за лицето. Наистина го беше изненадала.

- Не говори така за приятелите ми! - изсъска. - Особено след като ми спасиха задника толкова пъти..

Томас примигна.

- Може би щяха да спасят и твоя ако се бях забавила с минута..Но ти помниш това нали?

Итън и Кевин спряха на прага на вратата, наблюдавайки спора на двамата. Но бяха прекалено далече, едва ли чуваха нещо.

- Не съм ти внушавала нищо. Не подейства. - мълчанието му ѝ подсказа, че е права. - Ти си един лъжец..

Тя сви очи и поклати глава.
Обърна се и тръгна по тротоара без предупреждение.

- Мелани! - извика зад нея, но тя побягна. Вероятно от страх да не я настигне.