Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА

4

Ушите ѝ пищяха от силния взрив. Нямаше време дори да залегне. Огнената вълна я изпревари и Мелани се удари в пода с такава сила, че главата ѝ започна да пулсира.
Хората наоколо пищяха и ридаеха. Падаха мебели. А тя не знаеше какво да направи. Отново имаше предчувствие. Знаеше, че ще се случи. Но не успя да го предвиди. Беше безполезна.

Зави ѝ се свят и преди да изпадне в несвяст чу някой да казва "Мелани"..

***

Събуди се от миризмата на бензин. Сбръчка нос и се обърна на другата страна, стискайки възглавницата по-силно. Но преди да се отпусне в главата ѝ изплуваха спомени от случилото се.

Вдигна се рязко, сякаш е сънувала кошмар. Зверска болка връхлетя ръката ѝ и едва се сдържа да не изпищи.

- Будна си. - измрънка някой. Тя се обърна. На старо кресло, на около два метра от нея се беше излегнал Итън. Вдигнатата му коса сега беше разрошена, а по дрехите си личаха ожулвания и изгаряния.
- Какво стана? - попита тя, примигвайки срещу отворения срещу нея прозорец. От там идваше миризмата.
- Атакуваха ви. - каза простичко. Тя отърси глава, сякаш за да възприеме информацията.
- Какво?
Итън забеляза, че тя не го приема на сериозно, затова се приближи и седна на леглото до нея.
- Къщата, в която приятелите ти организираха купон, беше изпепелена. Не изцяло, но достатъчно, че да нарани повечето хора там. - каза бавно и ясно, след това дръпна завивката, с която беше покрита, откривайки ръката ѝ. Върху нея, с малко бинт беше превързана китката ѝ. Към рамото ѝ се виждаха ожулвания, а лакътя ѝ беше обелен. - ти също пострада.

Мелани докосна бинта.
- Разряза ръката си при падането върху един от столовете. Затова я превързах.
- Къде съм? - попита след като направи известна пауза.
- В къщата ми.
- Какво? - каза малко по-остро. - От колко време?
- Пренущува тук.
- Какво?! - извика. - защо не ме закара вкъщи?!
- Не знаех къде живееш. - вдигна рамене.
- О така ли? Защо не използва някоя от глупавите ти магии, за да разбереш къде е дома ми!

Той се засмя.
- Пак заповядай. - каза и се изправи.
- Брат ми се е побъркал от притеснение - изскимтя Мелани и закри лицето си със здравата ръка. - ами Клеър.. Къде е Клеър? Тя добре ли е?
Итън кимна.
- Дойде линейка. Погрижили са се за ранените.
- Трябва да се прибирам - поклати глава и се опита да стане от леглото, но той я спря.
- Само това?