Докосната от смъртта

Глава 9. Тайната на Тара Бел

Здравейте :) Продължавам с качването на историята ден по ден (през ден). Ако я следите, проявяте интерес или искате да споделите мнение, препоръка, или просто да кажете едно "здрасти", чувствайте се свободни по всяко време да пуснете коментар :)

Джак не знаеше абсолютно нищо за Тара. Ейми направи всичко възможно, за да я вметне в разговора, но всеки път, когато името Тара Бел се споменаваше, Джак гледаше точно като човек, който няма представа за кого става дума. И все пак реакцията му на пързалката си оставаше неизменна. Той изглеждаше така, сякаш се опитва да си спомни нещо забравено, но някаква преграда му пречи да отключи спомените си.

И колкото и да се опитваше да измисли някакво логично обяснение за всичко това, докато отново се мъчеше над есето на следващия ден, Ейми просто не успяваше да намери отговор.

- Така че дойде време да се обадим на Тара – каза си тя и се пресегна към телефона си. Определено това беше много по-важно от някакво си глупаво домашно.

Днес беше неделя, така че ако не беше заета с някоя от социалните си дейности, Тара би трябвало да отговори на обаждането.

- Ейми! – чу се гласът й в слушалката няколко секунди по-късно. – Не очаквах да се обадиш.

- Аз също. Слушай, Тара, може ли да се видим днес?

- Аз... да, няма проблем. Чакай ме у вас.

Едва половин час отне на Тара да дойде в дома на Ейми. Което си беше постижение, като се има предвид, че и тя беше дошла пеша.

Ейми направо я заведе в стаята си и затвори вратата след себе си повече от внимателно.

- Какво има? – попита Тара, оглеждайки малката стая на Ейми. – Защо ме извика толкова спешно?

- А ти защо дойде веднага, когато го направих без да съм ти обяснила причината?

- Онзи ден, когато ме блъсна... – започна Тара колебливо. – Ти видя нещо, нали?

- Да съм видяла нещо?

- Че не съм... че мястото ми не е тук.

- Как разбираш това, което каза? – нямаше никаква ирония във въпроса на Ейми, нито съмнение или подигравка. Нито каквото и да било чувство. Което доказваше на другото момиче, че тя я приема насериозно, но все още я преценява. И Тара разбра.