Докосната от смъртта

Глава 13.Партито у Мей Дженкинс

Здравейте, тази глава стана малко дъъъългичка, но се надявам да не възразите. Сърце не ми дава да я разделя на две, още повече, че нещата тъкмо започват да се навързват. 

Вие кое предпочитате - дълги или кратки глави?

~~~~~~~~

Предполагаше се, че приятелското събиране у Мей Дженкинс наистина ще бъде просто това - приятелско събиране. Но когато на едно място се съберат десетина тийнейджъри, малко чипс и много бира, към тях понякога се присъединяват още и още техни приятели и изведнъж се оказваш в средата на купон, който е всичко друго, но не и благоприличен и определено е излязъл извън контрол. С две думи, имаше си алкохол, луди танци и музика до дупка и Ейми, която като всяко момиче на своята възраст обожаваше да се забавлява с приятели, наистина оползотвори вечерта максимално. Поне потанцува на воля. Голяма работа, че за момента партньор в танците й беше Марси. С малко повече късмет до края на вечерта някой можеше и да я покани.

- Което няма как да стане при положение, че съзнателно избягваш всяко момче, което те доближи - извика Марси в ухото й, когато отидоха да си сипят от странния коктейл, който Мей беше забъркала в голямата тенджера на майка си.
- Това изобщо не е вярно - извика й Ейми в отговор. - По дяволите, тук е претъпкано!
Наложи им се да си проправят път с лакти, за да стигнат до масата с алкохола. Музиката не спираше да гърми от стереоуредбата в хола. Отвсякъде се чуваха разговори на висок тон, а точно пред вратата на кухнята момче и момиче, които Ейми и Марси никога не бяха виждали, се целуваха бясно.
- Ама че гадост! - извика Ейми. - Хей, вземете си стая!
Онези все пак я чуха и се отместиха от рамката на вратата, като не пропуснаха да изкоментират нещо по неин адрес.
- Тъпаци! - Марси мина покрай тях и се насочи към масата. - Наистина не схващам какъв е смисълът да се напиеш до такава степен, че да не ти пука с кого го правиш или къде.
- Времето на романтичната любов отмина - въздъхна Ейми. - В крайна сметка всички гледат да се уредят с някого и да...
Тя замълча изведнъж и зяпна с отворена уста. Лицето й съвсем пребледня.
- Какво... - Марси млъкна и проследи погледа й през стаята към задния вход до момчето и момичето, които влизаха вътре, хванати за ръце.
- Виж ти... - промърмори Ейми след като се окопити. Джаред и Мелинда. Той държеше ръката й и я гледаше влюбено.
- Не мога да повярвам, че е с тази пачавра. Сигурно тя му се е лепнала, а той какъвто е възпитан не е искал да я разкара...
- Не, Марси. И аз го видях преди време в кафенето с нея. Просто се изненадах, не е необходимо да ме успокояваш - гласът й сега прозвуча по-студено, отколкото беше планирала. Нищо, не й пукаше. Не би следвало да й пука. Тя отмести очи от новоизлюпената двойка и се зае да си налива от коктейла.
Точно когато се обърна с гръб към тях, Джаред я забеляза. Той също пребледня и моментално пусна ръката на Мелинда. По лицето му се изписа съжаление, последвано моментално от гняв. Хвана Мелинда за лакътя и я повлече към другата стая с каменно изражение.
- Ти определено не си наред - промърмори Марси с укор.
- Все едно. Все едно. Кой ли е пък сега - Ейми извади телефона си и с изненада видя името на Джак, изписано на дисплея. - Ало?