Докосната от смъртта

Глава 23 . Измерението на Таня Травис + Епилог.

  Таня Бредбъри Травис наблюдаваше тялото на младото момиче пред себе си с известна доза съжаление. Това можеше да бъде нейната дъщеря. Ако в този свят тя се беше омъжила за гаджето си от гимназията Хари Рей. Ако Хари изобщо беше жив в това измерение. Е, тя не беше нейна дъщеря, въпреки че двете особено много си приличаха. Имаха същите вълнисти коси и луничави лица, същата форма на устните и брадичката... ала у тази малка Ейми Рей имаше нещо, което никоя проекция на Таня Бредбъри нямаше да има – невероятна воля за живот и оптимизъм, присъщи на много малко човешки същества от което и да било измерение. Горката Ейми, бе извадила лош късмет да бъде дъщеря на точно тази Таня, която се оказа жалка суеверна глупачка, способна да избяга от собственото си дете. Какво да се прави, никой не си избира родителите. Но пък всеки сам избира как да постъпи. Малката Ейми Рей можеше да избяга и да остави приятеля си да умре. Можеше и да реши да убие пазителя съвсем хладнокръвно, знаейки, че той няма да се съпротивлява. Тя обаче категорично отказа да го направи, надявайки се на чудо. Надяваше се на чудо в един от най-черните мигове в живота си. И накрая умря, за да защити приятелите си.
Сега беше време да получи нещо в замяна. Таня се усмихна тъжно, гледайки безжизненото тяло на неродената си дъщеря. Момичето носеше бяла погребална рокля, косата й беше разпусната и се диплеше на вълни край спокойното й лице. Ръцете й бяха скръстени върху корема, а дрехата покриваше отдавна безкръвната рана. Приличаше на малък замръзнал ангел. Майка й не беше дошла на погребението. Бащата, който водеше службата, изглеждаше остарял с поне двайсет години. Раменете му бяха хлътнали навътре, очите му бяха пусти и безжизнени, а лицето му – подпухнало от неспирния плач. Зад него бяха приятелите на момичето. Най-добрата й приятелка с ужасно странното лице хлипаше тихичко в кърпичката си и не смееше да вдигне очи от ковчега. Момчето, което беше влюбено в нея, изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се хвърли в гроба заедно с нея. Очите му изразяваха невероятни гняв и болка, ръцете му бяха стиснати в юмруци. Той гледаше пред себе си без да вижда нищо. Сълзите му отдавна бяха пресъхнали. И накрая пространствените пътешественици. Прословутият Джак Талбот, който от любов бе пристъпил всички закони на Вселената, и неговата приятелка и годеница, Тара Бел. Двамата стояха прегърнати и мълчаливи, свели виновни погледи надолу. Горките, вината не беше тяхна. Това би могло да се случи на всеки пътешественик, попаднал в обсега на Гор... е, що се отнася до Гор, който уби Ейми, той беше мъртъв за щастие, но така и не успяха да разберат какво е целял и дали е имал съмишленици сред пазителите. Може би е бил луд. Може би. Тази загадка бе част от друга приказка.
Таня се загърна по-плътно в пелерината си, опитвайки да се предпази от неприятното течение, което бе нахлуло в катедралата, и присъпи към безжизненото тяло. Беше време да направи това, за което бе дошла. От показалеца на дясната й ръка изведнъж заструи невероятно ярка синя светлина. Таня докосна гърдите на Ейми там, където камата се бе забила в тях. Сега светлината заблестя из цялото помощение, отразяваше се в каменните стени, плъзгаше се из затъмнените ъгли и нагоре по масивните колони. Тя обгърна тялото на Ейми като воал, а после бавно започна да се отдръпва.
Клепачите на мъртвото момиче се задвижиха бавно и в следващия миг самата Ейми гледаше озадачено наоколо си. Чувстваше се така, сякаш се е събудила от тежък сън. Опита се да си спомни къде е и как се е озовала тук, но не успя да намери отговор, затова се изправи до седнало положение, мислейки, че така ще й е по-лесно да се ориентира. Започваше да се плаши сериозно. А още повече се уплаши, когато видя майка си. Таня стоеше до нея и я наблюдаваше съсредоточено. Беше някак странна. На лицето й бе изписано уверено изражение, каквото Ейми бе убедена, че майка й не би могла да притежава.
- К-какво става тук? – заекна момичето.
- Не помниш ли? – попита Таня с нотка на тайнственост в гласа си.
- Да помня?
- Джак... Тара... пазителя...
Картините бавно започнаха да нахлуват в съзнанието на Ейми като неканени гости. Та тя беше убила човек! Беше умряла!
- Но аз умрях! – настоя глуповато, гледайки неразбиращо към майка си.
- Да... но съветът реши да те спаси.
- Съветът?
- Ейми Рей, нима мислиш, че свръхестественото на този свят се изчерпва само до хора, които виждат мъртъвци, и пазители? Свръхестественото си има закони. И изключения от тях. Според зависи от настроението на съвета.
- Аз... но аз трябваше да съм умряла – тя пое дълбоко въздух, сякаш за да си докаже, че това не е така.
- Според съвета един ден, когато му дойде времето, от теб ще стане отличен пазител. Те видяха славна съдба в бъдещето ти и решиха да те пощадят като награда за това, че победи предателя. Знаеш ли, че той уби предишния пазител? Пазител като теб, който геройски е защитил вярванията си, заслужава награда.
- Не искам да бъда пазител...
- Зная. Но ти си умна. И си невероятна късметлийка – смигна й Таня. Ейми не спираше да изпитва усещането, че дори и да се събуди от смъртта не е толкова ненормално, колкото да води подобен разговор със суеверната си майка. - Все ще измислиш нещо, когато дойде времето да заемеш поста си.
- Ти... мислех си, че ме мразиш – възкликна Ейми, гледайки доволното изражение на майка си.
- Таня Рей е глупачка – въздъхна Таня. – О, мила, аз не съм майка ти. Аз съм нейна проекция от друго измерение. По случайност една от проекциите на майка ти служи на съвета на пазителите.
- Наистина ли?
- Да... дойдох да те върна към живота, защото съветът смята, че и в бъдеще ще има полза от теб, както вече ти обясних.
- Значи мога да си отида при татко? – Ейми скочи на крака и едва не се втурна към изхода. Тръпки я побиха, когато забеляза зловещата рокля, която носеше.
- Да...
- Боже, той сигурно мисли, че съм умряла...
- Не, не се безпокой, Ейми. Това, което няма нужда да бъде помнено, ще бъде забравено. Само ти и приятелите ти, които бяха с теб онази нощ, ще помните.
- Дори и че са ходили на погребението ми ли? – намръщи се Ейми. Вероятно не трябваше да е толкова спокойна и нетърпелива да се прибере, но просто в момента не искаше да мисли за това. Щеше да отдели някой ден от живота си, за да се самосъжалява за лошия си късмет, но сега се нуждаеше от прегръдката и мъмренето на баща си повече от всякога. – Е, ще е забавно да им се покажа и да се престоря на призрак.
- Върви – кимна й Таня с усмивка.

~~~ Епилог~~~

  Ейми отвори вратата на катедралата и... се озова в стаята си с глава, подпряна на бюрото. Все едно е заспала, докато е учила. Толкова типично за нея.
Питайки се дали трябва да е щастлива или изплашена, задето се е върнала от отвъдното, тя взе телефона си и провери датата. Двайсет и осми октомври. Хелоуин. Бяха я върнали в деня на празника на умрелите. Ама че ирония.
В крайна сметка реши, че трябва да се радва. Не всеки ден и ти и приятелите ти надвивате смъртта. Знаеше, че я очакват още много битки, но вече щеше да бъде подготвена за тях. И както и първата, тя смяташе да води всяка своя битка до край и да победи съдбата си. Вече беше направила разлика. Джак беше жив, двамата с Тара бяха заедно, победиха лошия, а тя самата оживя. От утре щеше да се притеснява за онзи съвет, за пазителите и всичко останало. Сега смяташе да празнува.
Ейми хвана костюма си на Дороти от Канзъс, преоблече се и излезе навън, за да бъде отново част от света, който толкова много обичаше. От прозореца на първия етаж мерна Джаред, който вървеше надолу по улицата с намръщена физиономия. Да, щеше да намери начин да бъде с него. Вече не беше глупавото изплашено момиченце, което избяга, за да го спаси. Този път щеше да се изправи пред страховете си и да ги победи. Щеше да си върне любовта на Джаред. Както бе казала Таня Бредбъри, винаги има избор и от избора, който правиш, зависи целият ти живот. Една промяна води до друга. Едно добро – до ново добро. Всичко зависи от теб самия.
Ейми отвори вратата на къщата и се изгуби сред веселата глъчка на празника.

Край.  

Author's Notice:

Е, стигнахме до края на историята. Много, много се радвам, че споделихте преживяванията на Ейми, Тара и Джак с мен. Ако желаете да споделите мнение, идея, съвет или просто да кажете "здравей", аз съм на линия. 

До скоро виждане в някой друг различен свят :)