Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Втора глава 2/5

#Майли

Той бягаше от мен! Веднага, след като свърши часът по физика, бързо си взе нещата и излезе. Може и да не искаше да се навъртам около него, но нямаше избор, защото шкафчетата ни бяха едно срещу друго. Вървях след него и се наслаждавах на атлетичното му тяло и походка, крещяща: „Аз съм секси и го знам!". Гледката на широките му рамене, изпращаше тръпки по цялото ми тяло и трябваше да си напомня, че той не ме иска, за да се отрезвя малко.
Изненадах се, когато чух гласа му зад гърба ми:
- И ти ли имаш литература следващия час?
Виж ти, той ми говори! Кимнах му кратко, затворих шкафчето си и се отправих към кабинета по литература. Дори не си направи труда да погледне програмата, за да разбере къде се намира, просто вървеше след мен. Този път той сам седна до мен.
- Кажи ми, че този учител е по-нормален от предишния! - каза с досада в гласа, без да ме поглежда. И аз се опитвах да не поглеждам към него, но беше трудно.
- Не мога! Колийн Джоунс ми е майка!
Не последва никаква реакция на изявлението ми от негова страна.
Когато майка ми влезе, както обикновено, върху устните ѝ грееше усмивка.
- Имаме нов ученик, както вече сте разбрали. Той идва от Ню Йорк и се казва Лукас. Ще ни кажеш ли кой е любимият ти автор, Лукас? - тя гледаше към него, което не ѝ попречи да ми хвърли един заплашителен поглед, с който ми казваше да внимавам. Въпреки че постоянно ми повтаряше, че няма да има по-специално отношение към мен в училище, все намираше начин да ме накара да се почувствам некомфортно от факта, че е и моя учителка.
- Толкин. - заяви кратко и уверено Лукас. Тя му се усмихна, а аз отново поставих челото си върху чина.
- Добре! Да си поговорим за Толкин! - по принцип майка ми беше добър учител, като изключим факта, че беше луда фенка на фентъзи романите и още повече на Дж. Р. Р. Толкин.

***

След часа, той не бързаше да се изправи, а аз се чудех какво да правя. Веднага след биенето на звънеца, беше скрил глава в ръцете си, като мен по-рано.
- Кажи ми, че следващият ти час не е биология! - попита ме вяло.
- Съжалявам, но не мога!
- Хайде, тръгвай! - каза примирено. Каква беше вероятността всичките ни часове да съвпадат?
Той ми подаде програмата си, преди да отвори шкафчето си. Зачетох я с любопитство.
- По физическо не сме заедно,... а не, чакай, и там сме заедно. Не, няма нито един различен час. Как се е случило това? Да не са ти дали моята програма?
- По-добре тръгвай! - каза той и този път вървеше до мен.