Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

#2.14

#Лукас

Обожавах да рисувам на платното. Това ми доставяше невероятно успокоение и неописуемо удоволствие. Усещането да рисувам  върху кожа с игла беше още по-добро, особено след като бях ядосан на Майли. Цял следобед след като осъзнах, че тя няма да дойде при мен, правех само това. Бях приключил с Аштън и вече под иглата беше Ашли.  Забивах иглата в тъмната му кожа и виждах как остават следи. Можех лесно да се пристрастя към това, както когато бях малък се пристрастих към рисуването с четка, а по-късно и към Майли. Рисуването на Майли си оставаше най-любимото ми нещо на света. И дори сега, когато имах такава голяма нужда от нея, а тя ме отблъскваше, сякаш това ме караше все повече и повече да рисувам. Защото и музиката вече не можеше да ми действа така, както нейното докосване и докосването на четката ми по платното, изобразявайки нейните черти.  А най-хубавото беше, че момчетата ме оставяха да се уча върху тях.

Ричард слезе в мазето и застана до мен. Бях висок с моите 189 см, но той се извисяваше над мен, дори, когато бях изправен, а сега както бях приведен над рамото на Ашли имах чувството, че съм малък.

-Къде е идиотът Малкълм? - изръмжа той.

-Нямам представа. - каза Ашли с измъчен глас. Нямах представа, че го боли. Той наистина се държеше. Докато Аштън сподели, че наистина боли адски, Ашли ми каза в началото, че се търпи, но наистина се притеснявах, че нещо не правя както трябва.

-Моника е тук. - продължи Ричард без да обръща внимание на нашите занимания и обикаляше мазето като че ли Малкълм се беше скрил някъде тук.

-Коя е Моника? - попитах, защото наистина нямах представа коя е, а изпусках нишката на разговора.

-Братовчедка на Ричард. - каза Ашли, а Ричард застана отново до нас и беше готов да скочи на приятеля си.

-Шестнадесет годишната ми братовчедка и онзи идиот я е довел тук заедно с твоето момиче.

В първият момент не разбрах на кого говори, но той гледаше мен сякаш знаех нещо, което трябваше да му кажа.

Чук стонът на Ашли, преди да отдръпна иглата от кожата му.

-По дяволите, не му казвай такива неща докато работи върху мен, обещавам ти, че като дойде твоя ред ще ти отмъстя. - той отново изстена. - Спри, човече, започна да боли наиситна много.

-Извинявяй! - казах искрено, но не мислех, че ще мога да продължа без да го наранявам. Но лъвът на рамото му все още беше нарисуван само на половина. От друга страна Майли беше горе и трябваше веднага да я видя.

-Ричард, доведи я тук! - беше мой ред да ръмжа и  да стискам зъби за да не нараня Ашли.

-Първо трябва да открия Малкълм за да му отрежа топките.