Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Четвърта глава 6/6

# Майли

     Той ме беше прегърнал, докато вървяхме към нас.
     - Все още не ми се прибира. - казах му, когато спряхме пред нашата къща.
     - И на мен.
     Очаквах си целувката. Гледах го и чаках, а той само ми се усмихна.
     - Хайде, Лукас! – подканих го нетърпеливо.
     - Какво?
     Повдигнах едната си вежда „Сериозно ли?”, а той се засмя, преди да сложи длани на бузите ми, в собственически жест, и да се наведе, за да докосне устните ми със своите. Целувката беше твърде кратка. Не бях готова, но той помилва косата ми и прошепна.
     - Лека нощ, Майли!
     - Лека нощ, Лукас!
     Когато стигнах до вратата се обърнах, а той все още стоеше там. Помахах му, преди да отключа и да вляза.
     Мама излезе от кухнята с престилка, гумени ръкавици и изненадан поглед.
     - Много рано се прибираш?
     - Десет часът е, мамо.
     - Защо не сте на купон? – попита изненадано.
     Сега трябваше да ѝ се обяснявам.
     - Лукас има вечерен час. – обясних.
     - Добре!
     - Ще изпия чаша мляко и после ще се изкъпя.
     - Добре!
     Минах покрай нея и влязох в кухнята. Миришеше на почистващи препарати. Мама винаги чистеше, когато е изнервена, без значение дали е чистила предния ден или не. Отворих хладилника и извадих млякото.
     - Как мина срещата? – попита ме, уж между другото.
     - Добре. Нормално.
     - Майли, говорих с Ник по телефона. Лукас днес е заплашил училищния психолог.
     - Ти много добре знаеш, че Бенсън е малко смахнат и обича да преувеличава. На мен ми идеше да го убия, когато говорихме за развода. Отдавна вече трябваше да е пенсиониран. Отивам си в стаята. - не исках отново да слушам колко лош е Лукас.
     - Обичам те, скъпа! - извика тя след мен, докато се качвах.
     - И аз те обичам, мамо!

     Когато влязох в стаята си, докоснах устните си. Времето, прекарано с Лукас не ми стигаше, целувката му не ми стигаше. Имах нужда от още. Спомних си как го докосвах днес и закрих очите ми със същите тези ръце. Извадих телефона си от малката чантичка и застинах. Трябваше ли да му звънна? Та ние се разделихме току-що. Дори не бях сигурна дали вече се е прибрал. Пръстът ми беше готов да натисне името му, но заключих телефона и го хвърлих на леглото. Съблякох якето и разкопчах дънките си. Махнах потника и сутиена си, докосвайки гърдите си. Зърната ми бяха нетипично чувствителни от нещата, които правеше с тях. Изтръпнах и изстенах, когато тялото ми отново си спомни за случилото се тази вечер в стаята му. Изпитвах неща, които до този момент не знаех, че мога да изпитвам. Телефонът ми започна да звъни. Стреснах се, но бързо го взех и вдигнах.
     - Здравей, Лукас! – казах задъхано в слушалката.
     - Прибрах се! - каза той. - Как мина с майка ти?
     - Добре!
     - Добре! Какво правиш сега?
     Изчервих се и затворих очи. Знаех, че не ме вижда, но със сигурност чу стона ми.
     - Добре ли си, Майли? – попита ме леко притеснено.
     - Да! - казах бързо.
     - Какво правиш?
     - Ами... Тъкмо се събличах, за да се...
     - О, мили Боже, Майли! Нужно ли беше да ми го казваш? – изстена Лукас.
     - Ами ти ме попита, а аз ще се къпя...
     - Гола ли си?
     - Не... съвсем! - погледнах към белите си прашки.
     - Какво искаш да кажеш с това „Не съвсем”? – усетих как дишането му се учестява.
     - Не ме питай, Лукас! - обърнах се по корем. Той не ми отговори нищо. Чувах дишането му в слушалката. - Кажи нещо!
     - Може ли да те помоля нещо? – попита тихо.
     - Какво?
     - Докосни се! – помоли.
     - Не мога. - изхленчих и зарових лице в ръката си.
     - Защо?
     - Просто не мога, Лукас!
     - Искам аз да те докосна, но не съм до теб в момента и затова искам ти да го направиш, вместо мен!
     - Утре!
     - Какво утре?
     - Ще ме докоснеш където искаш.
     - Добре, но искам да го направиш и сега, докато си сама.
     Обърнах се отново по гръб.
     - Легнала съм по гръб на леглото ми и съм по бели прашки. Какво да правя?
     - Мамка му! Просто... се докосни! – усетих лека дрезгавина в гласа му.
     - Къде? - сложих ръка на корема си.
     - Докосни си прашките! - Смъкнах бавно ръката си и изпълних. - Сега движи ръката си бавно и се масажирай! - Изстенах. - Започна ли да се мокриш?
     - Мхм!
     - Мили, Боже! Продължавай!
     - Ти какво правиш в момента?
     - Не мога да си намеря място! Искам при теб!
     - И аз!
     - Вкарай си ръката под прашките!
     Отново изпълних. Наистина бях мокра и за първи път изпитвах такава наслада. Пръстите ми бавно масажираха гънките ми, докато слушах инструкциите и дишането му в слушалката.