Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Единадесета глава 1/5

# Майли

Събудих се с главоболие и в цикъл. Мразех начина, по който се чувствах! Определено не ми се излизаше никъде, още по-малко ми се ходеше на училище.
Взех душ, облякох се набързо и слязох долу. Мама беше в кухнята и приготвяше закуска.
- Добро утро! - измрънках под нос и седнах на стола. - Днес може ли да не ходя на училище?
- Добре ли си, миличка? - тя остави закуската и сложи ръка на челото ми. - Да не би да имаш температура? - каза разтревожено и ме целуна.
- Каквото и да е! Ще се оправя. - въздъхнах вяло. Взех бурканчето с фъстъчено масло, загребах голяма лъжица и я напъхах в устата си.
- Ще ти стане лошо! - скара ми се мама.
- Не ми пука!
- Когато се прибрах беше заспала!
- Бях изморена!
- Избра ли си книга? - продължи да ме разпитва.
- Все още не. Но нали вече ти казах, че няма такава книга! Всичко, което искам да прочета, го прочитам!
- Искаш ли аз да ти избера?
- Това е добра идея! - усмихнах ѝ се и отново бръкнах с лъжицата в буркана, но, преди да успея да я извадя, мама го издърпа от ръцете ми.
- Достатъчно! Направила съм кафе, ако искаш! Не си болна, така че се приготвяй за училище. Тръгваме след 15 минути!

***

Лукас ме притисна към шкафчето ми!
- Какво ти става, по дяволите? - скарах му се.
- Добре ли си?
- Перфектно съм си!
- Добре! - той преглътна и погледна устните ми.
- Не ми казвай, че се чудиш дали да ме целунеш! - подразних го.
- Въобще не се чудя за това! - той ми се усмихна. - Просто снощи си мислех как... - той се огледа, но около нас имаше твърде много хора. Затова просто приближи сладките си устни към ухото ми. - ...как чукам сладкото ти дупе.
Преглътнах, преди да го ударя в гърдите. Как смееше?!
- Това-няма-да-стане-никога! - казах с категоричен тон, а Лукас се ухили.
Извъртях очи към тавана. Той определено е луд! Когато отново погледнах към него, той продължаваше да ми се усмихва. Врътнах се демонстративно, нарочно избутвайки го с рамо и тръгнах към стаята. Коридорът беше пълен с ученици, които се щураха напред назад, преди да бие звънеца за първия час. Усещах стъпки около мен, но не бяха на Лукас, явно беше останал до шкафчетата и щеше да дойде след малко. Точно преди да вляза в кабинета обаче, усетих ръката му на кръста си и дъха му в ухото ми.
- Извинявай, не исках да те плаша!
Обърнах се към него и го издърпах настрани, за да не пречим на другите.
- Не си ме уплашил! - просъсках.
- След часовете пак у вас? - повдигна многозначително вежди.
- Тази сутрин ми дойде. - въздъхнах.
- Кой е дошъл?
- Ти сериозно ли? - троснах му се.
- Оу!
- Да, оу!
- Добре. - той отново разтри врата си. - Може ли да дойда у вас след часовете?
- Какво ти става?
- А на теб какво ти става! - вече се усещаше раздразнение в гласа му.
- Нали ти казах!
- Господин Стивънсън? Госпожице Джоунс? - господин Филипс стоеше до нас и ни наблюдаваше. Трябваше да влизаме в час. Усетих как лицето ми пламва от срам и побързах да вляза в кабинета. Седнах на едно от двете свободни места, а Лукас на другото, което беше в срещуположния край на стаята. Май беше по-добре, че седна далеч от мен. Определено полудявах!