Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

#2.19

# Лукас

Сществува легенда за това, как са се появили "сълзите на апачите": През 70-те години на XIX век, кавалерийски ескадрон на американската армия напада 75 войни апачи. Още при първите изстрели повече от 50 индианци падат убити. Останалите предпочитат да скочат с конете си в близка пропаст, отколкото да умрат от ръцете на бледоликите. Жените на индианските войни ги оплакват дълго време в основата на високите скали. Тъгата им е толкова искрена, а тежестта на болката толкова голяма, че Великият Баща се смилява над тях и запазва сълзите им в черни камъни. Вдигнати към слънцето, тези камъни стават прозрачни и в тях могат да се видят вкаменените сълзи на индианските жени и девойки. Вярва се, че "сълзите на апачите" са щастлив камък, тъй като този който притежава поне една никога няма да плаче повече, защото индианските жени са изплакали всички сълзи вместо него.

-Мразя те! - прошепна тя в ухото ми, но отново се надигна и се спусна, а вътре в нея беше топло, мекичко и мокро.

-И аз се мразя. - придърпах главата й за да я целуна още веднъж. - Но пък обичам теб! - вече не можех да спра да й го повтарям. Трябваше да спре да се движи, защото нямах презерватив, а ми оставаше още малко, затова преместих ръцете си на ханша й и я притиснах. Тя отвори устата си и дишаше тежко, докато аз се надигнах за да вляза още малко в нея. А тя отметна глава назад и тихият й стон излезе от устните.

-Мамка му, свърших в теб!

Казах й, когато усетих освобождението си. Направих поредния гаф. Облегнах глава назад и въпреки облекчението продължавах да изпитвам вина.

-Започнах да пия хапчета. - каза тя и целуна врата ми. - След като бях с теб миналия месец не предполагах, че ще спреш да ме преследваш и реших, че ще е най-добре да съм подготвена!

Не можех да направя нищо друго, освен да я целуна отново.

-Но това не означава, че съм ти простила. - тя се изправи и започна да се оправя, но видях как част от спермата ми се стичаше по крака й.

-Мразиш ли ме още?

-Разбира се, че те мразя. - тя погледна надолу към краката си, а след това към усмихнатото ми лице.

-Но няма да се откажеш от секса!

-Това че те мразя не означава, че мразя секса с теб, а и си ми обещал татус!

Усмихнах се и се изправих и преди да я оставя да си тръгне я прегърнах и целунах. Тя ми отвърна, а аз бавно я завъртях за да я сложа на същия този стол, на който бяхме току що.

-Черна роза! - казах й и подадох един медальон. Тя отвори уста.

-Джуди има същия.

-Чувала ли си за "сълзите на апачите"?

-Да?

-Обсидиановите братя подаряват такива на момичетата си, за да не плачат!

-Когато ги зарежат?

Целунах я.

-Никога!

Целунах я отново и бях сигурен, че повече няма да я пусна. И колкото и да ми повтаряше, че ме мрази,  защото тя ми го казваше постоянно,  нямаше как да й повярвам, защото аз я обичах, а тя носеше Черната роза на врата си и татуирана на крака си.

И беше моя.