#Лукас
- Два чийзбургера и порция гофрети. За пиене - студен чай, благодаря Ники! - каза Майли и се усмихна на сервитьорката. - Извинявай, че не те попитах какво искаш, но просто трябва да опиташ чийзбургерите! Лятото работих тук по четири часа на ден. Когато ги опитах вкусих рая...
Усмихнах ѝ се. Седяхме на любимата ѝ маса, в любимото ѝ заведение. Нямах нищо против да поръча, и без това не бях гладен. Въпреки че тя вече беше развеселена, аз все още се чувствах ужасно.
- Можеше да отидеш с Бри и Джей на купона. – подхванах несигурно.
- Казах ти вече, че искам да прекарам вечерта с теб! Ако исках да отида там, щях да го направя. – отговори ми категорично.
- Не мислиш ли, че малко прибързваш с мен?
- Само преди малко ми каза, че никога няма да ме пуснеш! Как да разбирам това сега?! – попита ме объркана.
- Не знам, Майли! Наистина много те харесвам, но ме е страх, че ще се издъня. Преди това обаче, толкова ще хлътна по теб и пак ще започна да правя глупости.
Тя погледна ръцете си и се замисли.
- Наистина не мога да те разбера, Лукас. Не можеш да казваш нещо и след пет минути да се отричаш от него.
- Не се отричам от казаното, но наистина съм много объркан. Откакто те видях за първи път на рампите, не мога да спра да мисля за теб. Не искам, но е по-силно от мен. Ако можех, сега щях да стана оттук, да се прибера и да забравя за теб и за изминалата седмица, но не мога.
- Лукас...
- Аз не съм добър човек, Майли!
- По-добър си, отколкото си мислиш.
- Егоист съм и точно затова, няма да ти позволя да ме изоставиш.
- Докато не те срещнах, не вярвах, че мога да се доверя толкова бързо на някого...
Сервитьорката постави храната пред нас, прекъсвайки темата и ни пожела:
- Добър апетит!
- Благодаря! - отговорихме заедно.
Майли погледна бургера си и го взе в ръце. Отхапа една голяма хапка и затвори блажено очи, дъвчейки бавно. Аз взех един пържен картоф, замисляйки се, че тя не беше поръчала картофки, но го потопих в кетчупа и го лапнах.
- Не си поръчвала картофки. – констатирах.
- Носят ти ги, когато поръчаш два чийзбургера и порция гофрети. - каза тя и отново отхапа. Този път измърка доволно.
- Мамка му, спри да правиш така! – сопнах ѝ се.
- Как? – каза, с все още пълна уста и след това преглътна. - Извинявай, нямам навик да говоря с пълна уста.
- Звуците, които издаваш докато се храниш.
Тя остави бургера в чинията си и се премести до мен. Нямах представа какво ѝ става. Само я наблюдавах как отчупва парче от бургера ми и го натиква в устата ми. Беше твърде голямо, но аз започнах да дъвча. Това определено беше най-вкусният чийзбургер, който съм ял.
- Това е наистина много добро! - казах и посочих чинията си. Тя придърпа нейния и отново започна да яде.
YOU ARE READING
Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"
Teen FictionЧаст #4 от поредицата Белла-Брукс Лукас Стивънсън не е добро момче. Дали брат му Ник ще успее да го вкара в правия път и дали новият град, новото училище и сладкото момиче, ще му помогнат да излезе от кошмара, в който живее? Корица: @MikeyMilk ...