Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Десета глава 3/5

   #Майли

Когато стигнахме до библиотеката, забелязах, че голяма част от съучениците ми бяха взели задачата, поставена от майка ми, присърце и също се разхождаха наоколо, ровейки по рафтовете да намерят своята книга.
     Залутах се между лавиците с книги, без никаква идея какво точно търся, а и бях твърде разсеяна от присъствието на Лукас около мен. Не знаех и в коя секция на библиотеката съм, просто произволен ред. Гледах книгите, но не виждах нито едно от заглавията, буквите се сливаха пред погледа ми. Усещах аромата на моето момче и се ядосвах на себе си, че не можех да се контролирам.
     - Не предполагах, че ще има толкова хора тук. - усетих дъха му върху шията си. Беше твърде близо. Поне около нас нямаше други хора, бяхме сами на този ред.
     - Ами, търсят си нещо за четене... – отговорих, останала без дъх.
     Усетих как Лукас се прилепи плътно към гърба ми. Обърнах се с лице към него, дишайки все по-учестено. Не, май по-скоро не можех да дишам…
     - Ще... - той преглътна. - ...взема ето тази книга... – пресегна се над мен, гърдите му бяха пред лицето ми. - ...и ще тръгвам. После ще се видим!
     Бързо сложих длан на блузата му и се надигнах на пръсти, за да го целуна. Той наведе глава към мен, а аз затворих очи и повдигнах устни към неговите. Докато тръпнех в очакване да ме целуне, изведнъж усетих, че се отдръпна, оставяйки ме да стоя като някоя глупачка. Отворих невярващо очи и го погледнах. Той ми се хилеше. Не мога да повярвам! Подиграваше ми се! Намръщих се ядосано. В този момент Лукас отново се наведе към мен и устните му леко погалиха моите. Изстенах леко и усетих усмивката му.
     - След училище ще има още. - прошепна той в ухото ми, а аз потръпнах от усещането на топлия му дъх по кожата ми.
     - Да избягаме! - казах бързо, без да мисля.
     - С удоволствие, но трябва да съм добро момче, за да не ми върнат вечерния час.
     - Добре! – прошепнах.
     Той погали лицето ми и се отдалечи с книгата си в ръка, а аз останах да стърча там, отново тотално загубила ума си. А още не бях си избрала книга...