Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Седма глава 3/4

     # Майли

     Лукас се опитваше да шофира, без да се разсейва, но на мен ми беше още по-трудно да се съсредоточа, за да го упътвам накъде да кара. Ръката му постоянно се насочваше към крака ми, но не ме докосваше. Знаех, че му е трудно да се въздържа, но пък искаше да стигнем там, за където бяхме тръгнали, възможно най-бързо… и здрави.
     - Спри тук! Стигнахме! - казах му и го погледнах. Той ми се усмихна. - Намерихме това място с Бри, когато баща ми влезе в затвора и ми отпадна вечерния час. На две минути пеша сме от брега на езерото, откъдето се вижда част от града.
     - Искам ли да го видя? – попита ме с нотка на несигурност в гласа.
     - Да! Но си мисля, че би предпочел първо да останем в колата и да свършим една друга работа.
     Съвсем бавно повдигнах полата ми и смъкнах бельото ми. Лукас изпъшка шумно и побърза да разкопчае дънките си, за да си сложи презерватив. Обкрачих го и бавно се спуснах по дължината му.

***

     Буквално бях загубила представа за времето. Стояхме, вкопчени един в друг, наслаждавайки се на близостта си и това, което току-що бяхме преживели заедно.
     - Просто стой малко така! – прошепна Лукас и целуна устните ми. Все още го усещах в себе си и не искаше да ме пусне. Беше приятно, беше хубаво. Притисна ме към себе си и целуна гърдите ми, полюшващи се голи пред погледа му. След това смъкна блузата ми надолу и се усмихна. - Беше невероятна! - а аз сведох поглед към все още слетите ни тела. Той повдигна полата ми и леко ме бутна назад, докато гърба ми се опря във волана. - Красива си!
     - Искаш ли да отидем до езерото?
     Лукас само кимна в знак на съгласие. Бавно слязох от него и, докато оправях дрехите си, усетих ръката му нежно да гали косата ми.
     - Красива си, Майли! - погледнах го. Думите му и начинът, по който ме гледаше, ме караха да настръхвам от удоволствие, да се изчервявам, да треперя от студ и да изгарям от жега. - Толкова красива! – каза отново.
     Лешниковите му очи се впиваха в моите! Моментът беше толкова личен, толкова красив, толкова специален и толкова наш! Дори и да искахме, не можехме да откъснем очи един от друг.
     - И ти си красив! – върнах му комплимента аз.
     - Не, не съм! - той се засмя, а аз побързах да му отвърна.
     - Нека аз преценя това!
     Постояхме мълчаливо вгледани един в друг няколко минути, наслаждавайки се на споделената магия помежду ни.
     След известно време решихме, че е време да се поразходим. Когато слязохме от колата и тръгнахме към брега на езерото, Лукас ме прегърна. Свечеряваше се и въздухът беше хладен, вече се усещаше приближаването на зимата. Искаше ми се да седнем, но тревата беше толкова влажна, че обувките ми се намокриха.
     - Ако искаш, може да се прибираме!- предложих, но не ми се тръгваше. Обичах това място и исках да го споделя с него.
     - Има одеяло в багажника, така че може да останем малко?
     - Защо не каза по-рано? - усмихнах му се. Той притича до колата и след три минути се върна със зелено одеяло. Постла го на мократа земя, докато аз гледах как леките вълни на езерото Мичигън се разбиваха в брега, на пет крачки от нас.
     - Обаче нямам представа какво са правили Ейми и Ник на това иначе толкова хубаво одеяло. – ухили се Лукас.
     - Няма значение. – казах разсеяно, продължавайки да стоя все така загледана в езерото. Усетих как топлото му тяло се долепи до гърба ми, а ръцете му ме прегърнаха здраво. Наведе се и ме целуна нежно по врата.
     - Какво гледаме? - попита ме.
     - Езерото! - засмях се.
     - Очевидно! А какво се върти в красивата ти главичка?
     - Просто гледам езерото и си мисля колко е красиво.
     Лукас ме вдигна, без предупреждение, и ме понесе към одеялото. Остави ме внимателно върху него, докато аз се смеех щастливо. Никой не ме беше носил на ръце досега! След това се отпусна до мен и ме целуна. Докосваше ме и ме целуваше навсякъде, където можеха да достигнат устните му, а ръцете му бяха ту под полата, ту под блузата ми. Харесвах докосването му и се отпусках все повече и повече. Господи, наистина бях щастлива!
     - Искаш ли да го направим пак, тук, на одеялото? - прошепна в ухото ми.
     - А това преди малко, в колата, какво беше? А и може някой да дойде! – подразних го, но не можех да спра смеха си,… нито възбудата. Лукас бръкна в задния си джоб и извади още един презерватив.
     - Имам много такива! - Отново се засмях, докато той започна да разкопчава дънките си. - А и едва ли някой ще дойде на това забутано място.