Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Дванадесета глава 1/4

     # Майли

     Лукас не ми се обади. Не ме потърси нито през този ден, нито следващата седмицата, нито следващия месец. Времето минаваше, а аз все повече се затварях в себе се и изстивах към всичко и всички. Общувах единствено с Бри. Не можех да понасям Джъстин, който беше се присъединил към групичката футболисти, след като Аштън вече не можеше да играе. От своя страна, Аштън странеше от всички и беше винаги сам. Аз също не го интересувах, не ме поглеждаше и не говореше с мен. Беше станал аутсайдер, много по-зле от мен и Бри, взети заедно. Може би трябваше да го извикаме при нас…
     Постепенно, с течение на времето, Аштън наистина стана част от малката ни групичка. Лари за известно време беше се преместил да обядва при зубърите. Знаехме, че го прави заради едно от момичетата. Моли беше сладка, със сплетена на плитки червена коса и очила.
     Един ден, докато обядвахме четиримата, Аштън го попита направо:
     - Хей, Лари, какво стана със зубърката?
     - Довечера сме на среща. – ухили се доволно той. – И вие трябва малко да се разнообразите! Откакто Бри скъса с Джъстин, а Лукас си отиде, все сте намръщени. Майли спря да носи поли! Заприличали сте на старчоци!
     Погледнах към избелелите си дънки. Не бях носила дънки от много време, но вече не ми пукаше особено какво ще обличам. Лукас продължаваше да не ми вдига телефона... Животът ми се беше преобърнал на 180 градуса... отново...

     Погледнах към приятелката си. Бри беше видимо отслабнала, вече с изрусена коса и много по-малко пиърсинг. Поне в облеклото ѝ имаше положителна промяна - беше сменила тъмните дрехи с по-свежи и смислени нюанси. Промяната и при двете ни беше очевидна. Отново.