Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Втора глава 1/5

# Майли

- Виж! - Бри ме сръчка възбудено и аз изтървах учебника по физика. - Толкова си несръчна! Затова никога не стана мажоретка! Виж!
     Наведох се, за да взема учебника си и, изправяйки се, се обърнах да видя от какво толкова беше впечатлена приятелката ми. Имаше нов ученик и, не кой да е, а момчето, което нарисува черната роза на рампите. Беше нарамил раница на едното рамо, гледаше програмата си и вървеше към шкафчетата. Докато с Британи го гледахме, той се спря пред шкафчето, разположено точно срещу нашите, и го отвори. Определено беше неговото. Усмихнах се, а бях готова да подскоча от радост, защото щях да го виждам често.
     - Хей, Джоунс! - Лари ме прегърна през рамо. Точно сега ли се сети да ме сваля?! Опитах се да го отърся от себе си, но безуспешно. В този момент, момчето с черната роза се обърна към нас и най-накрая видях очите му - светли и много красиви. Беше ми трудно да определя цвета им - лешникови, почти кафяви, с лек зелен нюанс в краищата и златисти точици, което ги караше да блестят... Буквално ми се подкосяваха краката, когато беше наблизо и ме гледаше! Той беше толкова сладък!
     Погледът му се спря върху мен, проследи ръката на Лари, легнала небрежно на рамото ми, и след това го насочи към Бри. Тя видимо се притесни и започна да тика Лари, за да го разкара от мен, но новият вече си беше тръгнал. Пффф, гадост! Най-вероятно остана с впечатлението, че с него сме гаджета, а той, всъщност, само се правеше, че ме сваля. Знаеше, че няма шанс. Бяхме приятели от деца, а откакто Бри и Джъстин станаха гаджета, тъй като бяхме навсякъде двете и вършехме всичко заедно, Лари си мислеше, че ще е яко ако с него сме двойка и ходим по двойни срещи. Казах му, че можем да излизаме четиримата, без да сме гаджета, но той продължаваше с опитите си да ме убеди в противното.
     - Ще се видим за обяд, момичета! - провикна се Лари, докато се отдалечаваше.
     - Спокойно, после ще видим пак новото момче и ще му обясниш, че няма нищо между теб и Лари. Защо пак си писала различни от моите часове? Сега трябва да карам гадната математика сама! - тя смени темата, но аз спрях да я слушам и тръгнах към кабинета по физика, без да ѝ отговоря. Седнах на първия чин, както обикновено, и веднага забих глава в ръцете си. Каква тъпачка бях! Паднах си по момче, което не знаех даже как се казва. Държах се напълно неадекватно и нелогично.
     - Пак ли не си спала, Джоунс? - Кейтлин застана пред мен. Тя беше една от готините и винаги искаше да сяда на първия ред и по-точно, на моето място. Не разбираше, че не така се изкарваха оценки, а след здраво учене. Определено, не мога да кажа, че бяхме приятелки, въпреки че тя не спираше да опитва да се сближим.
     - Книгата беше интересна, благодаря ти, че ми я препоръча! - дори не си спомнях коя беше и със сигурност не бях я прочела. Вкусът ѝ за четива беше ограничен до книги за самопомощ, от които бях съгласна, че имаше нужда, но те едва ли щяха да повишат умствения ѝ багаж. Не ме разбирайте погрешно, като цяло я харесвах, но беше доста повърхностна.
     Кейтлин гледаше зад мен.
     - Новият те зяпа! – каза ми заговорнически.
     Не беше възможно! Веднага се обърнах, възможно най-недискретно. Той беше седнал три чина зад мен, на последния ред, и ме наблюдаваше, отново без никаква емоция в очите. Забелязах как Кейтлин му се усмихна, когато той погледна към нея, и определено се канеше да се насочи към него. Не можех да го допусна! Той трябваше да бъде мой! Бързо се изправих и седнах на чина до него.
     - Здравей! – казах му с лека усмивка на устните.
     - Здравей, Майли! – беше запомнил името ми.
     Усмихнах му се отново.
     - Той не ми е гадже! – казах, доволна, че толкова скоро можех да изясня нещата.
     - Кой?
     - Лари - момчето от преди малко, което беше с мен до шкафчетата.
     - И защо да ме интересува това? – каза небрежно и погледна към Кейтлин, която най-нагло се беше настанила на моето място.
     - Ами не знам... Всъщност, нямам гадже... Не, че те интересува... - погледнах го объркана.
     Ядосах, че беше толкова трудно да се говори с този красив темерут. Г-н Филипс – учителят по физика - влезе в стаята и всички обърнахме поглед към него.
     - Както сигурно вече сте разбрали, имаме нов ученик. После ще се опознавате, а сега да започваме, защото имаме много работа. – той погледна леко намръщен към чина отпред, на който стоеше Кейтлин и попита: - Някой да знае защо Джоунс не е в моя час?
     - Тук съм! - изправих се от последния чин, за да ме види.
     - Там ли ще стоиш тази година? - още преди да му отговоря, той продължи. - Както и да е, няма значение! Отваряйте учебниците и започвайте да четете!