Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

#2.18

#Майли

Явно Ричард се беше примирил с връзката на Моника и Ашли, след като двамата стояха седнали един до друг и си говореха, и се смееха, и той я беше прегърнал. Не знаех обаче много за това момиче, освен че е малка. Изглеждаше щастлива с Ашли. Така както изглеждах аз, когато бях с Лукас. В един друг град, в един друг живот, когато си мислех, че всичко е наред и, че ще бъдем щастливи. А къде сме сега двамата? Може би в една и съща къща, без да се виждаме. А аз исках да го видя, както и всеки друг път, когато идвах тук. И можех да го открия. Ако имах тази смелост да сляза по стълбите в мазето.

-Защо не отидеш да видиш какво става в мазето? - попита ме Рейвън сякаш прочела мислите ми.

-Защо ти не отидеш? - отвърнах й аз.

-Аз не съм гадже на някой от братята.

-И аз не съм.

А тя изпуфтя. За първи път я виждах да го прави. И се отдалечи от мен. Видях я как отива към кухнята и я последвах. Взе си една чаша и даде да й я напълнят с бира. Усетих нечия ръка на рамото ми и видях червена чаша пред лицето ми. Със сигурност беше нещо по-силно от бира.

-Той е долу. - чух мекият глас на Брадли в ухото ми, а когато обърнах леко главата си за да го видя, червената му коса отново беше рошава, а зелените му очи ми се усмихваха. - Изпий това и отивай при него!

Познавах достатъчно добре Брадли и по-принцип не бих пила нещо, ако ми го дава той, но след като взех чашата се обърнах и видях Джуди, която ми се усмихваше. Тя вдигна своята чаша за наздравица с мен и отпи. Пресуших чашата и течността изгори гърлото ми, но не ми пукаше особено много. Трябваше ми, за да бъда смела.

-Няма да сляза с теб! - Джуди ми се засмя, когато се приближих до нея.

-Не съм те и питала.

-Няма да питаш и Рейвън! - тя стисна силно ръката ми и ми заповяда - Отивай! Той тъкмо приключи с моя татус, но ще ти го покажа утре, когато се видим.

Малко ми оставаше да побягна през отворената врата, но трябваше да видя Лукас. Той беше тук и може би беше сам. Но дали ме чакаше? Дали се молеше да сляза при него и да го прегърна, каквото беше моето желание? А можех просто да сляза и да го помоля да ми направи татус?

Музиката се чуваше приглушено долу. Беше изолирано, просторно и само колоните можеха да ме скрият от него. Тук долу момчетата му бяха направили истинско студио за татуировки и му позволяваха да се учи върху тях. Бях виждала няколко от тези, които беше направил и бяха наистина красиви, но при него всичко се получаваше красиво.
Той правеше нещо на масата с гръб към мен. Беше се навел напред и мускулите на раменете и гърба му се отличаваха ясно. Беше започнал да тренира още преди да бъдем заедно и всеки път се изумявах колко сила излъчваше, въпреки все още момчешкото в него. Слушалките бяха на ушите му, което обясняваше защо не ме беше чул, когато слязох. Трябваше да се обърна и да си замина, но предпочитах да обгърна кръста му и да се сгуша в него. Бях толкова близо, когато той се обърна.