Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

#2.17

#Майли

Лукас беше спрял да ме търси. Не го виждах, а и нямаше как, защото бяхме в различни кампуси, но все се надявах, че ще продължи да ме преследва. Истината беше, че ми харесваше. Може би просто исках да го тормозя, а сега не знаех дали страда или вече е приел, това че не го искам. Но пък аз го исках и той го знаеше. Ние трябваше да бъдем заедно, но след като го измъча малко, както той направи с мен. С Рейвън все по-често излизахме заедно, но все още нямах представа защо е такава. Когато ходехме в къщата на братството, защото аз не спрях да ходя с надеждата, че ще го видя там и той ще побеснява, когато ме вижда и ще ме заведе в някой ъгъл за да ми каже колко съм красива или секси или просто за да ме целуне и аз да мога да му ударя един шамар, но накрая отново да си тръгна с него…

Бах глупачка. Бях луда и по думите на Джуди и Рейвън досадна. А Джуди просто отказваше да ми казва какво прави Лукас, а думите на Аштън, когато веднъж го попитах бяха:

-Отиди да го видиш!

Е, не го направих и най-вероятно нямаше и да го направя, но жадувах да го направя. Каква глупачка! А той най-вероятно вече беше с някоя друга, а те не искаха да ми кажат. Каква глупачка!
Но не посмях да отида при него. Страхувах се от това, което щях да открия. Страхувах се, че той отново ще ме отблъсне. Беше толкова близо и знаех къде живее, и знаех къде мога да го открия, ако го нямаше в квартирата. И можех да го направя и всеки ден се събуждах с мисълта да отида при него, но до вечерта ентусиазмът ми се изпаряваше.

***

Месец след последния път, когато видях Лукас двете с Рейвън стояхме в стаята ни с лаптопите на коленете. Пишех си домашното, а за нея нямах представа, но тя винаги пишеше нещо. Беше петък и имах желание да излезем, и бях сигурна че тя ще се съгласи, но  наистина бях любопитна какво толкова пише постоянно.

Затворих бързо моя лаптоп и я попитах направо.

-Какво пишеш?

А тя най-спокойно ми отвърна.

-Книга. – не ме погледна, а продължи да гледа съсредоточена в екрана. А аз станах още по-любопитна.

-Нещо повече ще ми споделиш ли?

-До сега не си ме питала какво правя. – каза тя отново без да ме поглежда.

-Но не съм спирала да се чудя.

-Историята е трилър с елементи на хорър. Има доста съспенс, но ако ти е интересно като я завърша ще ти дам да я прочетеш.

-С удоволствие. А сега искаш ли да излезем?

-На купон в къщата на Братството? – сега вече ме погледна, а очите и бяха все още отнесени някъде в някакъв друг свят, който изглежда тя сама създаваше.

-Щом настояваш!

Тя се засмя.

-Не съм настоявала, само попитах.