Пета глава 6/8

2.4K 134 4
                                    

#Майли

Лукас ми се обади точно, когато обличах розовата си сатенена пижама. Реших, че ще е най-добре да съм облечена, преди да му вдигна. Нямах представа как предния път ми се размина и мама не влезе в стаята ми, да ме види какво правя с телефон на ухо. Лицето ми започна да гори при спомена, а телефонът престана да звъни. Сега аз трябваше да го набирам.
     - Здравей, Лукас!
     - Какво правиш?
     - Ще си лягам.
     - Добре!
     Само това ли щеше да ми каже?!
     Притихнах, когато той замълча, но не затворих. Чаках го да каже още нещо.
     - Лукас!
     - Да?
     - Какво правиш?
     - Лежа на леглото и си мисля за днес. Май прецаках всичко…
     - Всичко е наред, Лукас! - и наистина беше.
     - Ти,… добре ли си?
     - Да, разбира се! Не е станало кой знае какво. - Да бе! Вярваш ли си, Майли? – Всъщност, ми се иска да си тук и да ме гушкаш.
     - И аз! – отговори ми той бързо, чух гласа му от отсрещната страна, изпълнен с копнеж.
     - Тогава ела! - Сериозно, Майли, ти полудя ли?!
     - Опасявам се, че майка ти няма да ме пусне или ще ме убие. - той се смееше. - А ако Ник разбере, че не съм си в леглото, ще ме убие втори път, а не ми се умира два пъти тази вечер!
     - Добре, но не мисля, че е добре за теб да ми се подиграваш!
     - Не ти се подигравам! Просто толкова много искам да те прегърна, че съм готов да избягам.
     - Не е нужно! Аз ще дойда!
     - И какво ще кажеш на майка си?
     - Истината!
     - Така си и мислех!
     - Лукас, искаш ли да дойда?
     - Разбира се, че искам!
     - Тогава стой там и ме чакай! – казах и затворих телефона.
     Само че не можех да кажа на мама. Какво обяснение щях да ѝ дам? Не можех да я лъжа, но не можех и да ѝ кажа, че отивам да спя у Лукас, с Лукас.
     Бързо набрах Бри.
     - Да не си решила да идваш на купона? – вдигна ми с развеселен глас тя.
     - Какъв купон?
     - Аштън повтаря купона...
     - Както и да е! Ако мама те пита, покрий ме, моля те! Кажи ѝ, че съм с теб на купона и после съм дошла да спя у вас.
     - Добре, да дойда ли да те взема? И без това още не съм тръгнала.
     - Няма да идвам с теб!
     - Положението е сериозно, щом ще лъжеш майка си! Да питам ли?
     - Ще се видя с Лукас, а както знаеш, той не може да излиза след десет...
     - Добре, добре... И все пак ела у дома, преди да се съмне. По-добре мама да те събуди.
     - Ще се опитам. Обичам те!

Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"Where stories live. Discover now