Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Девета глава 4/5

   #Лукас

  - Къде искаш да отидем? - попитах я, докато изкарвах колата от училищния паркинг.
     - Няма значение. - отговори ми с доста закъснение и абсолютно безразличие Майли, без да откъсва поглед от това, което се случваше от другата страна на прозореца. Спрях колата на първата отбивка и се обърнах към нея.
     - Кажи ми какво се случва, Майли? – попитах, опитвайки се да сдържам гнева си.
     Тя се обърна съвсем бавно към мен.
     - Това е пътят към моето място.
     - Ами, не знам накъде да карам. – отговорих ѝ.
     Бях объркан и не знаех къде мога да я заведа, тъй като днес беше още по-студено от предните дни. Подкарах отново колата към следващата отбивка, която ни отвеждаше към нейното място и, преди да завия, я погледнах отново. Майли не каза нищо и аз продължих. По този път нямаше никой и тя нямаше къде да ми избяга.
     Спрях колата на брега на езерото и се обърнах към нея.
     - Говори с мен! - исках да е възможно най-близо до мен, да ме усеща и да не ме лъже. - Кажи ми къде сбърках? Уплаши ли се, след като ме видя на какво съм способен?
     - Не се страхувам от теб, Лукас!
     - Тогава какво? – вече не издържах.
     - Просто...
     - Майли...
     Тя погали лицето ми и ме целуна.
     - Не ми се говори, Лукас! Просто искам малко да поседим и да погледаме езерото.
     - Студено е.
     - Може и в колата да седим...
     - Искам да говориш с мен! – казах твърдо. Този диалог и всичкото това увъртане ме изнервяха. Не можеше ли просто да ми каже всичко, както го правеше с майка си?!
     Обърнах лицето ѝ към моето и започнах да я целувам. Може би така щях да я накарам да говори с мен?! Тя отвръщаше на целувката ми, но когато започнах да разкопчавам блузата ѝ, отмести ръката ми. Не исках да ме отблъсква. Другата ми ръка вече беше на бедрото ѝ и си проправяше път под полата ѝ, но и от там се опита да ме отмести, а тъпата кола беше тясна.
     - Мамка му! - изпсувах и разкопчах първо моя, а след това и нейния предпазен колан. - Просто не го прави, Майли? - не исках да ме отблъсква. Не точно сега.
     - Лукас... - не я оставих да довърши, а бързо смъкнах седалката ѝ. Нямах време да мисля за последствията...
     - Лукас, моля те! - тя плачеше, докато я притисках с тялото си върху седалката. Беше ми толкова хубаво да съм в нея.
     - Не ме отблъсквай, Майли! - вплетох пръсти с нейните. - Знаеш, че няма да направя нищо против волята ти! - целунах шията ѝ, преди да се изправя леко, за да се отдръпна на седалката до нея и да я спусна.
     Сега и двамата бяхме полулегнали в колата, а аз не смеех да погледна към нея. Бях сигурен, че тя няма да говори с мен и да ми обясни всичко, затова просто лежах, загледан в тавана на колата, докато с периферното си зрение виждах как трие сълзите си. Нямах представа колко време стояхме така, но в един момент Майли се наведе напред и отвори жабката на колата. Какво се опитваше да намери там? Може би оръжие, за да ме убие?!
     - Има ли презервативи тук? – попита, а сърцето ми пропусна удар.
     - Сигурна ли си? - не биваше да се усмихвам, но нямаше как да не го направя. Бръкнах в задния си джоб, извадих портфейла си, а от него презерватив, и ѝ го подадох. После щяхме да говорим. Тя действаше бавно, но можех да почакам още няколко секунди. Тя легна отново на седалката и преглътна нервно, докато аз я следях с поглед. Повдигнах се леко и внимателно се опитах да се наместя върху нея. Беше още по-неудобно от първия ни път в тази кола, но след като бързо събух сладките ѝ розови бикини и влязох в нея, всичко премина. Усещах само стегнатото ѝ местенце, което беше само мое и чувах сладките ѝ стонове. Не спирах да я целувам и докосвам. И се надявах след това да говори с мен.