Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"

Пета глава 7/8

# Лукас
    
     - Влизай бързо, докато не са се прибрали! - дръпнах я и я поведох към моята стая. Затворих вратата, заключих и притиснах нетърпеливо Майли към нея. - Ти си напълно луда!
     - За първи път лъжа майка ми! Чувствам се ужасно!
     - Защо не ѝ каза тогава?
     - Не знам какво ми стана. - тя придърпа лицето ми за целувка и аз вкусих сладките ѝ устни. - Беше ме страх, че няма да ме пусне, а сега ме е страх, че ще разбере и... утре ще ѝ кажа.
     - Добре, а сега се отпусни! – опитах се да я успокоя.
     - Искам да си легнем и да се гушкаме. – прошепна Майли.
     Прегърнах я силно. Можех да си я гушкам и без да сме легнали, но я поведох към леглото. Тя се усмихна.
     - Много си сладък!
     - Не съм!
     - Напротив! - започна да ме целува отново, а аз я сложих да легне, но не смеех да се отпусна върху нея. Подпрях ръцете си до главата ѝ, без да спирам да целувам устните ѝ. Всичко това беше някаква лудост. Тя скубеше косата ми в опитите си да задържи главата ми там, където искаше, но ръцете ѝ бързо се спуснаха по тялото ми. Намери ръба на тениската ми и ги мушна под нея. Едната ѝ ръка галеше гърба ми, докато другата притисна дупето ми към разтворените ѝ крака.
     - Какво, по дяволите, правиш? – попитах накъсано.
     Отпуснах се до нея.
     - Нищо!
     - Защо се опитваш да ме подлудиш?
     - Не го правя! - но ме обкрачи и се наведе да ме целуне. Русата ѝ коса се разстла около нас, а гърдите ѝ леко се отъркаха в моите.
     - Боли ли те още? – попитах загрижено.
     - Малко, но не ми пречи да те целувам.
     Прегърнах я, притискайки главата ѝ към гърдите си, а тя се отпусна доволно.

* * *

     Бях започнал да се унасям, наслаждавайки се на усещането да държа Майли в прегръдките си, докато тя ме използваше за легло. Не можех да видя лицето ѝ, но усещах равномерното ѝ дишане и не спирах да галя златната ѝ коса, докато очите ми бавно се затваряха. Стреснахме се от чукането по вратата и опита на Ейми да я отвори.
     - Лукааас?
     - Тук съм, по дяволите! Какво искаш? – отговорих ѝ, по-грубо, отколкото беше нужно.
     - Мили Боже, защо си се заклю... Лукас, наистина много съжалявам!
     - Добре! Може ли сега да ме оставиш да спя?
     - Извинявай, но ти не се обади, а вратата е заключена, но пък ти си... Както и да е! Извинявай...
     Вече не чувах какво казва, но пък усещах смеха на Майли в гърдите ми.
     - Въобще не е смешно! - прошепнах.
     - Тя си помисли...
     - Ужас! Заспивай, Майли!
     - Добре, че заключи...

* * *

     Отново се събудих, но този път от допира на ръката на Майли.
     - Какво си мислиш, че правиш? - тя нежно ме галеше.
     - Защо, докато спиш се възбуждаш? – попита със закачливо любопитство.
     - О, Господи! Сигурно, защото спиш до мен.
     - Не ти ли се е случвало друг път? Четох някъде, че е нормално...
     - Тогава защо ме питаш?
     - Защото исках комплимент!
     - А защо не спиш?
     - Сигурно, защото ти спиш до мен. - Прошепна, преди устните ѝ съвсем леко да докоснат моите. Погалих я отново по косата и я притиснах към себе си.
     Вече бях напълно сигурен, че тази нощ няма да можем да спим много. Навярно и двамата не бяхме свикнали да спим с някой друг. Усмихнах се, защото ми харесваше тя да е до мен, а аз да не мога да спя заради това.