Девета глава 5/5

1.9K 116 2
                                    

     #Лукас

Оправих седалките и погледнах към Майли. Господи, тя отново плачеше! Защо просто не ми каже какво се случва? Изтри сълзите си с длан и ме погледна.
     - По дяволите, Майли! Говори!
     - Съжалявам, Лукас!
     - Спри да плачеш и ми кажи какво, по дяволите, ти става! – вече наистина сериозно започнах да се ядосвам. Исках да се махна от тук.
     - Той е в болница заради мен! – каза ми тихо.
     - Най-накрая...Чакай! Какво? - не вярвах на ушите си.
     - Приятелят ни е в болница, а аз...
     Тя прекаляваше.
     - И ти плачеш за това? Ами, тогава, ако искаш, да те закарам да го видиш!
     - Вече ходих.
     - Добре. - трябваше да я слушам и да не прибързвам със заключенията. - Надявам се да е по-добре.
     - Не е!
     - Майли! - опитах се да привлека вниманието ѝ. - Ти не си виновна за нищо!
     - Онази вечер, когато катастрофираха, бях с теб. А той ме е чакал...
     - И ти съжаляваш, че си била с мен...
     Тя все още изпитваше нещо към него.
     - Не...
     - Стига, Майли! – Беше ми достатъчно! Това вече беше прекалено! Запалих колата и потеглих към града.
     - Просто, когато Джобс каза, че Аштън е в болница, аз дори не осъзнах какво ми казва, защото бях твърде обсебена от това да те ревнувам от нея. Разбираш ли?
     - Не, Майли! Не разбирам. – казах твърдо.
     - Приятелят ни лежеше в болница, а аз те ревнувах от училищната психоложка.
     - Но защо? – това беше нелепо.
     - Защото тя е красива, секси и ти я харесваш!
     - А ти харесваш Аштън! - най-накрая го казах и Майли не го отрече. - Първата ти любов. И ако не се бях появил аз, ти щеше да си с него.
     - Може би…
     - Не е може би!
     - Най-вероятно. Но ти...
     - Джобс е красива и секси. Тя е невероятен психолог и професионалист, и спи с Анди Роджърс, който, по някаква случайност, е приятел на баща ми. Сега ще те закарам до вас и няма да те притеснявам. Когато решиш какво искаш, ми се обади. Знаеш къде да ме намериш!
     Знаех, че в този момент е важно да запазя самообладание и се опитах да се концентрирам и успокоя, въпреки че ми беше адски трудно. Имах нужда да се сбия; имах нужда да крещя и да се самосъжалявам. Но можех да се справя! Тя беше просто поредното момиче.
     Оставих Майли пред дома ѝ и потеглих, без да погледна назад. Прибрах се, заключих се в стаята си и се стоварих на леглото. За пореден път мушнах слушалките в ушите се и се потопих в нежните звуци на цигулката.

Черната роза. Изгубен в черното. + Новелата "Белязана с розата"Donde viven las historias. Descúbrelo ahora