Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава втора

Гледната точка на Кайли:
   Сълзите ми предизвикваха странния поглед на шофьора, който ме возеше към мястото, където работеше приятелката ми. Имах нужда да поговоря с някого и бях наясно, че нямаше по-подходящ човек от нея. Винаги сме си помагали. Все още не можех да осмисля и да повярвам на това, че всичко между мен и Лиъм приключи. Бях изпълнена със смесени чувства. От една страна му бях ядосана, но от друга съжалявах, че нещата се развиха по този начин и трябваше да сложа край.
   Притеснявах се, че ще катастрофирам с таксито, защото проклетия шофьор не спираше да ме наблюдава в огледалото за задно виждане. Толкова ли му бях интересна? Не беше ли виждал момиче да плаче? Бях благодарна, че поне пристигнахме и не ми се налагаше да мисля и за това. Платих му и слязох от колата. Запътих се към входа на книжарницата и се надявах, че няма да има много клиенти, които да видят следите от плач по лицето ми. За мое щастие вътре беше празно. Е, почти празно. Разбрах, че освен Стела, Хари също беше тук, защото ги чувах как се смеят отнякъде. По принцип бих се поинтересувала каква е причината за смеха им, но в момента изобщо не ми беше до забава. Дори това накара сълзите ми да текнат отново. Те бяха толкова щастливи заедно, а аз… Аз съм нещастна, както обикновено.

- Кайли? Какво правиш тук? – Стела ме попита веднага след като забеляза присъствието ми.
- Имах нужда да говоря с теб.
- Плакала ли си? – Хари се намеси, а Стела веднага дойде до мен, за да ме огледа. Изражението й се промени, когато разбра, че наистина бях плакала.
- Какво е станало? Добре ли си? – прегърна ме.
- Не. – поклатих отрицателно глава. – Скъсах с Лиъм.
- Какво? Защо? – попита изненадано. И двамата бяха доста учудени. Явно не са очаквали да чуят именно това.
- Казах му за модната агенция и той направо полудя. Не знам какво му стана, но много се ядоса. Каза, че дори и да ме изберат, трябва да откажа.
- И затова скъса с него? – Хари попита.
- Не беше само заради това. Напоследък… нещата не вървяха така, както би ми се искало и реших, че не мога да продължавам повече. Съжалявам, че се стигна дотук. И на мен не ми е приятно, но…
- Все още не разбирам защо си го направила, при положение, че си влюбена в него? Обичаш го, нали?
- Да, но той не ме обича.
- Говорили ли сте на тази тема? – Стела каза с успокоителен тон. Поне ме подкрепяше, вместо да ме осъжда.
- Този разговор последва след темата за агенцията. Ако ме обичаше, щеше да ме подкрепи, но той просто се развика, че нямало да позволи такова нещо.
- Прав е. И аз, ако бях на негово място, нямаше да позволя на Стела да се показва пред някакви застаряващи кретени с фотоапарати. – Хари отново не пропусна възможността да се обади. Шегите му обикновено ми оправяха настроението, но сега по-скоро ме дразнеха. Може би трябваше да го стресна малко.
- Много жалко тогава, защото Стела също кандидатства и нея я одобриха на мига. Даже утре е първата й фотосесия.
- Какво!? Стела, защо не си ми казала? – погледна към приятелката ми, която гледаше стреснато, а аз едва се сдържах да не се засмея.
- Шегува се. Не съм кандидатствала, спокойно. – успокои го и той си отдъхна.
- Съжалявам, Кайли. – извини ми се.
- Приема се.
- Дано раздялата с Лиъм си е струвала. – Стела промърмори под носа си, но я чух.
- Какво имаш предвид?
- Ами… днес дойде едно писмо по електронната поща и си позволих да погледна. – започна да провлачва ситуацията, а на мен това никак не ми харесваше. Какво ще правя, ако всъщност се окаже, че с Лиъм сме се скарали буквално за нищо? Вярно е, че за раздялата имаше други причини освен модната агенция, но щях да се чувствам изключително глупаво.
- Стела, стига мънка. – скарах й се. – Говори.
- Поздравления. Приета си! – извика радостно и ме прегърна отново само че по-силно.
- Какво?
- Приета си, Кайли. Ще си модел. – поздрави ме и се усмихна.
- Сериозно? Нали не ме лъжеш?
- Разбира се, че не.
- Не лъже. Бях с нея, когато го прочете. – Хари отново реши да се включи. – Честито, Кай. – усмихна се.
- Не мога да повярвам. Това е чудесна новина. – в този момент наистина се чувствах щастлива. Истински щастлива и бях повече от доволна от себе си и от това, че успях да постигна подобно нещо.
- Трябва да прочетеш писмото. Фотографът много те е харесал. Казва, че си изключително красива и ще си идеално попълнение в агенцията му. Иска да се срещнете още утре, за да обсъдите договора.
- Не мога да повярвам, че Маркъс Холт ме е харесал! – изпищях като малко дете. – Той е най-добрия фотограф в Лондон. Ще е толкова готино да работя с него.
- Трябва да празнуваме. – Стела ме побутна, но преди да отговоря, се досетих, че деня не беше изцяло изпълнен с щастие и радост.
- Може би някой друг път. Сега празникът ми ще е с една огромна кутия сладолед, дивана и телевизора вкъщи. Искаш ли да се присъединиш?
- С удоволствие. – приятелката ми се съгласи.
- Дано се забавлявате. Аз ще отида да видя Лиъм. Току-що ми прати съобщение.
- Какво пише? – попитах, страхувайки се от отговора. Дори не знам защо го направих. Просто исках поне малко да чуя и да разбера какво изпитва след случилото се.
- Кайли ме заряза. Чакам те в бара близо до нас. Разчитам на теб после да ме върнеш у дома, защото едва ли ще съм трезвен. – Хари прочете на глас, а тези думи отново сломиха настроението ми. Знам, че го нараних, но може би бе за добро. Не ни е било писано да сме заедно. Някои двойки просто не оцеляват по едни или други причини.
- Хайде, не се натъжавай. – Стела ме окуражи. – Да се прибираме, защото ни чака цял маратон с готините момчета от Teen Wolf. – намигна ми, а това накара една малка усмивка да се появи на лицето ми. Тя не успя да изтрие болката, но поне щях да изглеждам една идея по-добре за бъдещата си работа като модел, заради която донякъде пожертвах връзката си.