Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава пета

Гледната точка на Кайли:
   Не е за вярване, че съм отличничка по математика, а всъщност през по-голямата част от живота си постъпвам изключително неразумно. Глупостите, които съм вършила не се броят на пръстите на двете ми ръце, но не мисля, че някога съм правила по-глупаво нещо от това, което извърших днес. Какво си мислих, когато позволих на Лиъм да ме целуне? И как изобщо се оставих да се озова обратно в леглото му, както обикновено? Вярвах, че всичко ще бъде по-лесно след като се разделим, но очевидно продължавам да постъпвам незряло. Не можех да си позволя повече такива грешки. Не можех да тичам обратно при него. Трябваше да държа на решението си.
   Лиъм спеше и аз се възползвах от това. Изправих се тихо от леглото и още по-тихо събрах дрехите си от пода. Реших, че ще е по-добре да се облека извън стаята му, отколкото тук. Нямаше да рискувам да се събуди, защото знаех какво щеше да последва. Това беше грешка и трябваше да се постарая да не се повтаря никога повече. Внимателно излязох от стаята му, а след това навлякох измачканите дрехи върху себе си. Слязох по стълбите надолу и излязох през входната врата. Бих си извикала такси, но тези шофьори доста ме изнервяха напоследък. Нямах сили да слушам как някой се оплакваше от твърде малките заплати или от това колко зле върви брака му. Знаех, че когато се прибера Стела щеше да ме засипе с въпроси и затова, докато вървях към апартамента ни, се постарах да измисля достатъчно достоверни отговори, които ще задоволят любопитството й.

***
 

  Прекрачих прага на скромния ни апартамент и както очаквах Стела ме чакаше на вратата. Боже, дано ме разпитва за модната агенция, а не за това къде съм се губила цял следобед.

- Къде беше? И защо не ми се обади? – личеше си, че беше притеснена.
- На разговора с Маркъс. – отговорих монотонно.
- Какво е станало?
- Трябва ли да е станало нещо?
- Тъжна си. Или нещата са се объркали, или се е случило нещо непредвидено с Лиъм. – защо трябваше да ме познава толкова добре?
- Всичко беше идеално,… докато не се появи Лиъм. – така и не се научих да си затварям голямата уста.
- Знаех си! Нека позная. Изревнувал е.
- Да и ме изведе от заведението пред очите на най-известния фотограф в Лондон и всички останали посетители. – тръшнах се на дивана и зарових лице в ръцете си. – И това не е най-лошото. – промърморих.
- Колко по-лошо може да е било?
- Спах с него.
- Какво? Сериозно? – Стела беше много изненадана. – Но нали се разделихте?
- Да, така е и все още сме разделени.
- Тогава защо си го направила?
- Не знам. – въздъхнах. – Приемам го като секс за раздяла.
- Секс за раздяла?
- Да, съществува такова нещо.
- Знам, но не мислех, че е нещо, което ти би направила.
- И защо пък не? – попитах я.
- Добре, може би е било това, но трябва да ми разкажеш, за да преценя.
- Искаш да ти разкажа подробности от сексуалния си живот? – погледнах я накриво.
- Ще те улесня. Хубаво ли беше, или лошо?
- Хубаво.
- Колко хубаво?
- Много хубаво. – уточних.
- Целувахте ли се? Гледахте ли се в очите?
- Да. – отговорих вече, започвайки да се изнервям.
- Съжалявам, но не ми звучи като секс за раздяла.
- Защо ли изобщо ти се връзвам на глупостите? Отивам да си легна. Имах тежък ден.