Bedroom Floor(BG Fanfiction)

Глава двадесет и първа

Гледната точка на Лиъм:
   Всеки път, в който карах като полудял към апартамента на Кайли и Стела, беше защото съм сгафил и трябва да се извиня. Този път беше още по-сериозно. Съзнанието ми просто отказваше да възприеме това, което току-що се беше случило. Кайли ме беше хванала да се натискам с Ива. Как може да съм толкова глупав? Какво изобщо си мислех, когато я целунах? Едно е сигурно. Изобщо не съм мислил. Когато се върнах в кабинета на доктор Филц и то по-ядосан от всякога, Ива все още беше там. Нервите ми бяха толкова обтегнати, че не успях да сдържа гнева си. Разкрещях се и я изгоних по най-долния начин. Знам, че беше прекалено грубо, но поредната загуба на любимото ми момиче ме доведе до това.
   Пристигнах пред сградата, в която Кайли живееше след прекалено много време. Или поне на мен ми се стори така. Нямах никакво намерение да чакам глупавия асансьор, който и без това беше чак на последния етаж. Изкачих стълбите по-бързо, отколкото някой друг ще го направи. Позвъних на вратата, но никой не ми отваряше. И защо ли си мисля, че ще ми отвори? Наистина съм глупак. Най-големия глупак на този свят, но я обичам толкова силно, че трябва да направя всичко възможно, за да си я върна. Бях настоятелен. Позвъних още няколко минути. Сигурно чаках пред вратата между пет и десет минути, преди тя най-накрая да се отвори. Стела беше отворила и не ме гледаше с особено добри очи.

- Лиъм, върви си. – каза и тръгна да затваря вратата, но крака ми я спря.
- Стела, трябва да говоря с нея.
- Тя не иска да те вижда. Край. Свърши се. Може ли да знам какво си мислеше, когато реши да се чукаш с Ива? – бях изненадан от острите думи, които използва, но не се учудвам. С Хари излизат от доста дълго време. Научил я е на няколко лоши думички.
- Не знам, Стела. Кълна се, че не беше нарочно. Тя просто ми липсваше толкова много и се подадох. Помислих, че ако го направя с Ива ще имам поне малък шанс да я забравя по-бързо. Моля те, Стел. Трябва да я видя. Да й се извиня. Да й кажа поне още един път, че я обичам.
- Не мога да го направя. Ще ми се разсърди, ако те пусна. Ела някой друг път.
- Стела, не разбираш ли, че трябва да говоря с нея? – повиших леко тона си. Вероятно после щях да си го получа от Хари, задето виках на гаджето му, но в момента тя се опитваше да ме побърка.
- Не ме интересува! Да си мислил преди да действаш. – отново се опита да затвори вратата, но този път приложих доста повече сила и я отворих изцяло. Влязох в апартамента, а Стела ме изгледа с разширени очи.
- Съжалявам. – казах и я прегърнах. – Просто искам да я видя. – тя кимна положително и затвори вратата, а аз тръгнах към стаята на Кайли.